Всички казваха, че Европа, цивилизацията, целият свят се рушат, че векът е предопределен да завърши с катастрофа, че всичко ще загине, удавено в кръв. Но тя все още се надяваше на съпруг, дом, деца и инстинктивно чувстваше, че унищожаването на всичко е мираж, лъжа, докато тя, тя живееше истината.
Ирен Немировски

Подобни

Той трепереше от страх, пълзеше на четири крака под обстрел, плачеше сам в поле, осветено от луната, но все още не вярваше в победата на германците. Тъй като човек не вярва в смъртта, докато е млад и здрав.
Ирен Немировски

Боже мой! Какво ми прави тази държава? И тъй като тя ме отхвърли, нека я погледнем безпристрастно, нека видим заедно как тя губи честта и живота си.
Ирен Немировски

Не езикът, законите, обичаите или принципите разделят или обединяват същества, а идентичният начин, по който държат ножа и вилицата.
Ирен Немировски

Болката се причинява само от собствената кръв, тази, която ни е родила, или тази, която сме родили.
Ирен Немировски

Инстинктите от някогашна възраст все още действаха в Габриел Корте: когато някой го нарани, вместо да се защити, първата му реакция беше да се оплаче.
Ирен Немировски

Звучеше толкова просто, сякаш беше извикал на глас името на страховит бог...
Ирен Немировски

След затишие идва бурята; започва бавно, достига своя връх, след това свършва и идват други периоди на спокойствие, някои по-дълги, други по-къси. Просто ни се случи лош късмет да се родим във век, изпълнен с бури, това е всичко. Те ще загинат.
Ирен Немировски

Ние не сме на бойното поле. В сърцата си можем да изпитаме всякакви чувства, но защо поне външно да не се обръщаме един към друг с доброжелателна учтивост? Положението ни е срамно и унизително, така че защо да го влошаваме?
Ирен Немировски

Други ровят из джобовете, а ти - по душите!
Ирен Немировски

Но сигурно е, че след пет, десет или двадесет години този уникален за нашето време проблем, според него, вече няма да съществува, той ще бъде заменен от други ... И все пак тази музика, звукът на този дъжд по прозорците, голямото скърбящо скърцане на кедровото дърво в градината отвън, този момент, толкова нежен, толкова странен в средата на войната, това никога няма да се промени, не това, това е завинаги.
Ирен Немировски