Момичето
Облякло бе най-новата си рокля.
И с токчета под кротичкия дъжд
прескачаше усърдно всяка локва,
за да е чисто то пред оня мъж,
когото чакаше така отдавна.
Но той не идваше. И там навън
отекваха все тези крачки равни
като напевния дъждовен звън.
Прошумоля измокрена коприна,
прецапаха обувки през калта.
И аз разбрах, че покрай мен премина
най-тъжното момиче на света.
Дамян Дамянов

Подобни

...нещо като последната любов. Тази любов е най-силната, но идва едва когато десетки други вече са отнесли страстите и чувствата. И за нея е останала само мъдростта. Тя идва чак когато са ти отишли пролетната нежност и лятното лекомислие.
Дамян Дамянов

Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!
Дамян Дамянов

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща.
И тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални свещи,
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.
Дамян Дамянов

Дорде умреме, ний сме ученици.
И този свят край нас е клас голям!
Отсъствия не извиняват там!
За всяка грешка пишат единица!
И цял живот ще си я носиш ти!
И ранна есен ще те връхлети,
ако във тебе младостта не свети.
О, ако можеш ти така живей,
че вместо теб - портрета да старей!
Дамян Дамянов

...нещастието на човека е не в единствената му риза, а в ламтежа да има толкова ризи, колкото не би могъл да износи през целият си живот.
Дамян Дамянов

...Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!
Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
Ден под синия свод! Ден голям, добро утро!
Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре!...
Дамян Дамянов

Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса, една случайна мъничка разходка и топлината на една ръка...
Дамян Дамянов

КРАТКА ПЕСЕН ПРЕЗ ДЪЛГАТА НОЩ

Отново черен мрак света затрупа.
Изви вихрушка яростна и зла.
Прозорецът ми с трясък се начупи
и звъннаха в сърцето ми стъкла...
И свети само моята цигара...
Къде си в бурята? С кого?... Не знам!
...О, нека и с друг да те завари -
в такава нощ е страшно да си сам.
Дамян Дамянов

Позвъни, обади се, любов!
Ти, която да си, намери ме!
Аз те чаках с години, готов
да запиша и номер, и име!
Ти мълча. Със години и с дни.
Ти не звънна, дори и погрешка.
Иззвъняха се сума жени -
ни една между тях ти не беше.
И напразно с писалка и лист
все те чаках... Ни глас, нито ласка.
Що цигари изпепелих
и на листа що глупост надрасках.
Пак съм сам... Обади се, любов!
Вън вали. И април е тъй хладен.
Телефона поглеждам (в дълбок
сън заспал). А край него - кълбо
жици, жици... Контактът - изваден...
Дамян Дамянов

Колко много празници в календара и колко малко в живота.
Дамян Дамянов