Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си.
И не че ме е страх, че времето минава толкоз бързо. Само малко ме тревожи мисълта, че може би утре ще съм твърде стар, за да направя всичко, което съм отлагал.
Хорхе Букай

Подобни

Щастливец съм защото ми плащат да върша нещо, което ми доставя удоволствие. Щастливец съм защото макар да не правя всичко, което искам никога не правя онова, което не искам.
Хорхе Букай

Ако хората се научеха на търпение и толерантност към неприятелите си, всичко друго щеше да се окаже много по-лесно, в резултат на което състраданието и обичта щяха да се проявяват от само себе си. Истината е, че нищо не причинява по-силно страдание, отколкото омразата, и нищо не ни прави по-силни от способността да се откажем от нея... Хората най-накрая ще се осъзнаят, че както могат да се научат да се откажат от вредни храни, така трябва да се научат да се отказват от определени емоции и мисли, които са пагубни за тях.
Хорхе Букай

Ако можех да избирам чувствата си към околните, бих избрал възможността понякога да се влюбвам отново в човека, когото обичам.
Хорхе Букай

Всяка сутрин банката на времето ти отпуска 86 400 секунди - нито една повече, нито една по - малко - и всяка сутрин изтрива салдото и го води като загуба. Ако не използваш влога си днес, загубата е твоя.
Хорхе Букай

Лъжа е, че ако даваме твърде много, можем да останем без нищо. Лъжа е, че за да раздаваме Любов, трябва да я имаме в излишък.
Хорхе Букай

- Защо има толкова много препятствия между мен и целта ми?
- Защо питаш мен? Препятствията ти нямаше, преди ти да се появиш... Препятствията ги донеси ти...
Понякога сами слагаме препятствия между нас и целта.
Хорхе Букай

Да бъдеш щастлив - означава да изпитваш увереността, че си на правилния път.
Хорхе Букай

Негодуванието, което изпитваме към несправедливостта, ни лишава от енергията, необходима за решаване на първоначалния проблем.
Хорхе Букай

Искаш ли нещо - вземи го. Ако не можеш да го вземеш - измени го.
Не можеш да го измениш? Тогава сложи край и спри да се измъчваш.
Хорхе Букай

Когато се чувстваме толкова важни, че няма място за другите, когато се мислим за толкова заслужили, че не виждаме по-далеч от носа си, когато си въобразяваме, че сме прекрасни, и не допускаме друга възможност, освен да притежаваме всичко, което сме пожелали, тогава суетата, подлостта, глупостта и низостта ни правят жалки. Не егоисти, а жалки.
Хорхе Букай