Смъртта не е страшна сама по себе си, а мисълта за нея.
Епикур

Подобни

От копривата извличай нишки, от пелина – лек. Навеждай се само, за да вдигнеш. Проявявай повече ум, отколкото самолюбие. Всяка вечер се питай каква добрина си направил. Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата – пълно буре, в градината – свежо цвете.
Епикур

Не разваляй това, което имаш, мечтаейки за това, което нямаш; запомни, че това, което имаш сега, някога е било сред нещата, за които само си се надявал.
Епикур

По-добре да бъдеш нещастен с разум, отколкото щастлив без разум.
Епикур

Когато забогатееш, ти променяш грижите си.
Епикур

Кои минути са били най-важни в твоя живот, ще разбереш, когато е късно.
Агата Кристи

Един хубав ден обаче нещо те пробужда. Филмът спира на пауза, а ти излизаш от киносалона и вдишваш дълбоко въздух. Отваряш широко очи и разбираш, че си спал. Животът е прекрасен, изпълнен с предизвикателства и безброй възможности. Вдишваш отново дълбоко и жадно, за да разбереш, че дори това не си правил през последните години. Поглеждаш очите на децата, тяхната усмивка, и разбираш, че те са "живи" също като теб в този момент. Осъзнаваш уникалността му, а времето е спряло и се е разширило, за да ти даде възможност да се огледаш наоколо спокойно, без да бързаш. Да решиш какво искаш, накъде да тръгнеш и да направиш своя избор!
Къде обаче остава времето, прекарано в непрогледност?
Как да го върнеш обратно? Има ме ли втори шанс да бъдем щастливи?
Оура Лов

Ех, да можеше да виждаме целия живот, а не отделните сцени.
Станислав Йежи Лец

Представата, че живееш на тази Земя, е невероятна.
Венцеслав Константинов

Животът прилича на разказ: важна е не дължината, а стойността му.
Луций Аней Сенека

Проклети разпилени илюзии. Цял живот жадуваш да ги изживееш и завърташ всичко около това очакване. Но когато премине еуфорията след всяко намиране, разбираш, че си загубил най-скъпото - онова, което я е движело, трепета на очакването, неизживените мечти. И едва когато стигнеш момента, за който си тръпнал, проумяваш, че той е най-страшният затвор за душата. Някои спират тук. Други успяват да се откопчат от клетката и да полетят отново. Но нима може да летиш, когато знаеш, че няма смисъл да кацаш? И ако няма кацане, нима може да има летене?
Людмила Филипова