Трудно е да се установи възрастта на тревата. Тя е съществувала преди нищожните човешки достижения: езика и религията.
Фарук Шехич

Подобни

Развалините ни легнаха на сърцето.
Фарук Шехич

Ех, човече, свещено животно!
Фарук Шехич

Ще ми простите, че съм принуден да говоря директно за войната тук, знам, че не е популярна днес, но е популярна в бъдещето, където депресията ще спечели сърцата ви.
Фарук Шехич

Във водата човешкото тяло почти никога не може да има същия войнствен заряд като на сушата. Макар че мускулите проблясват, оросени от водни капчици, тук култът към тялото има само една-едничка цел: да се противопоставяш на реката, като плуваш срещу разпенените прагове, за да почувстваш красотата на водната стихия, която за миг ще стане част и от твоите мишци.
Фарук Шехич

Моята биография е поредица от съвпадения, много по мой собствен избор, но някои от които избраха мен.
Фарук Шехич

Пролетта е религия, по-стара от Месопотамия.
Фарук Шехич

Думите са отвъд унищожението.
Фарук Шехич

Бях смел, млад и униформата ми стоеше добре, смъртта ми можеше да се превърне в поп продукт, но бях далеч от светлината на големия град.
Фарук Шехич

Нашият град е възникнал от близостта на хората с реката. Уна е силата, която държи града цял, иначе земята отдавна да го е погълнала. И жителите му като костенурки, нарамили къщурките си на гръб, биха избягали далече оттук. В този град всички са поклонници на водата, защото знаят, че повечето проблеми могат да изчезнат, ако просто се загледаш в течащата река. Затова си струва да живееш край нея, за ѝ се обречеш на доживотна вярност. Да пазиш този съюз, който не бива да разкриваш пред другите.
Фарук Шехич

Бабината къща е в пълна хармония с водата. Нещо повече, в тази хармония се сливат арабските молитви с езическите гласове на рибешките шамани. А баба ми е крехкият посредник на своя бог, изгубена във водния град на зимния бряг. Нейният личен бог Аллах е единственият, за когото някога съм вярвал, че съществува. Виждам я на къщния праг, как се отдалечава от брега, докато къщата тръгва на плаване по реката, с платна от лозница и с прозорци като човешки очи. Отсрещният бряг все повече се отдалечава и Унаджик се ширва като море. Оставям къщата да продължи плаването си, макар че ми е жал, защото знам в какво ще се превърне в края на това пътуване. Бабината къща е в пълна хармония с водата.
Фарук Шехич