Когато хората си отидат, те изчезват, не се обръщат към нищо, спират да бъдат. Те живеят само в спомени, преследващи въображението.
Дежьо Костолани

Подобни

Но той си спомни, че не се страхува и се страхува толкова от мисълта, че не се страхува, че веднага започва да се страхува.
Дежьо Костолани

Вечер не мислеше, че нещо може да се поправи на земята. Защото той видя, че щом поправи мизерията на едно място, веднага ще бъде ударен на друго.
Дежьо Костолани

Живее само онзи, който е подготвен за смърт всеки момент. Който е подготвен за смърт, е подготвен и за живота.
Дежьо Костолани

Бях много изненадан, че той също има име и че се казва така, Калман Касорня. Това не е някаква мелодична фамилия, но има някаква тъжна музика в нея. По принцип също е странно, че няколко букви означават цял ​​човек.
Дежьо Костолани

Кафенето е църквата на журналиста.
Дежьо Костолани

Пияница никога не ходи там, където може да лети. Само трезвомислещите вярват, че опиянените залитат напред-назад. В действителност те се носят на невидими крила и пристигат навсякъде много по-рано от очакваното.
Дежьо Костолани

Искам да бъда писател, който блъска портите на битието и се опитва невъзможното. Това, което е под това, гледам отвисоко - позволете ми да ви простя за моята скромност, тъй като все още съм никой и нищо - въпреки това, че гледам отдолу, дълбоко ви презирам.
Дежьо Костолани

Разбира се, любовният брак има и своите недостатъци. Който внася любов в брака, не прави много по-мъдро, отколкото поставя красив, грациозен леопард в дома си, за да се грижи за неговия мир. Всъщност не е там.
Дежьо Костолани

Старецът не каза нито да, нито не. Той слушаше. И това беше голям проблем. Който се противопоставя, все още може да бъде убеден по някакъв начин. Всички са безпомощни срещу слушането.
Дежьо Костолани

Той не беше любовник в светски смисъл; единствената любов, която той познава, беше тази към божественото разбиране, да вземе цял живот в неговите дълбини, сякаш са негови. От това се ражда най-голямата болка, най-голямото щастие: надеждата, че и ние един ден ще бъдем разбрани, непознати ще приемат нашите думи, в живота ни, сякаш са свои.
Дежьо Костолани