Всички родители правят грешки, всички действат различно при различни обстоятелства... Но единственото нещо, което в крайна сметка има значение, е любовта. Любовта спасява всичко...
Лоран Боти

Подобни

Тя никога повече не чу името на Пиер - той остана в сърцето й отровно цвете, но постепенно изсъхна. Тогава се появи Жул и последните венчелистчета излетяха от това цвете. Това продължи до деня, когато чудовищна катастрофа унищожи всичко за една нощ...
Лоран Боти

Животът си струва да се вкопчиш в него, той може всеки момент да ти даде проблясък на надежда, или момент на забрава, или няколко секунди мечти...
Лоран Боти

Тя никога не пропускаше възможност да освободи тлеещия си, но никога не угаснал в нея гняв, поради което целият й живот беше за нея огромно бойно поле.
Лоран Боти

Сериен убиец... Това беше основният проблем: престъпник от този тип винаги действа сам и се движи единствено от желанието да задоволи похотта си или по-скоро болезнената страст, която буквално го изгаря отвътре. Маниак-убиец никога не се ръководи от служене на някакъв идеал – мистичен или духовен, дори и да е безумен ритуал на принасяне на деца в жертва на дявола.
Лоран Боти

Чародейството, подобно на неврозата, е наследствено.
Лоран Боти

Той разбираше другите хора, но само с разум. Не беше в състояние да ги усети. И още повече – да обичаш.
Лоран Боти

Тук е моята обител... Тук се чувствам добре. Обичам еднакво височини и дълбини... Чувствам се неспокойно само на открито, сред хора.
Лоран Боти

Тя не харесваше интернет, защото беше достъпен за всички - а какво може да бъде по-лошо от общодостъпното?
Лоран Боти

Светът е на ръба на промяната. Всички ценности от предишните векове се превръщат в прах: икономика, наука, религия, семейство... и дори масови забавления. Интернет направи истинска революция в умовете, така че всеки вече е затворен в собствения си виртуален свят...
Лоран Боти

Всяка разлика от другите е пречка за общуването с тях, ако знаят за това или се досещат: тогава ставаш опасен и дори отвратителен в очите им; ти си обречен на самота.
Лоран Боти