И като всеки друг не съм съвършен. Боря се с изборите, които съм направил, греша и през по-голяма част от времето се питам кой съм всъщност, какво правя и дали наистина животът ми има някакво значение. Не съм по-специален от другите.
Никълъс Спаркс

Подобни

Познавам те. Ти си добро момиче. Винаги си била добро момиче. Дълбоко в себе си обаче смяташ, че животът не се изчерпва със спазване на правила. Тайно жадуваш за неизвестността. Ако си честна към себе си, Той е част от непозната територия. Подбираш грижливо партньорите си, ала отдадеш ли се на някому, стандартите ти, към които обикновено се придържаш, излитат през прозореца. Мислиш, че ще се омъжиш за приятеля си. Питаш се обаче, защо не носиш венчална халка. Обичаш семейството си, но искаш да решаваш сама, как да живееш. Същевременно се тревожиш, че близките ти няма да одобрят избора ти.
Никълъс Спаркс

И научих онова, което знае всяко дете. Че животът ни е просто съвкупност от отделни малки животи, всеки с дължината на един ден. Че всеки ден ще трябва да откриваме красотата на цветята и поезията и да говорим на птиците. Че денят, през който сме се радвали на мечтите си, на залезите и на прохладните ветрове, не е пропилян.
Никълъс Спаркс

Единственото, което знам е, че винаги срещаме отново хората, които сме обичали преди, виждаме ги... поне още веднъж.
Никълъс Спаркс

Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цяла живот, за да се научим да правим това. Изглежда само старите хора умеят да седят един до друг, да не си говорят и въпреки това да са щастливи. Младите, забързани и нетърпеливи , винаги се чувстват длъжни да нарушат мълчанието. И напразно, защото тишината е съвършена. Тишината е свещена. Тя сближава хората, защото само онези, които им е хубаво един с друг, могат да седят заедно, без да разговарят. Просто един парадокс.
Никълъс Спаркс

Струва ми се, че все още търся такава любов, като нашата през онова лято.
Никълъс Спаркс

Замълчах... Наивно реших, че ако успея да задържа думите в себе си, ще се измъкна от клопката... и бурните чувства щяха някак си да отминат.
Никълъс Спаркс

Това писмо не е прощално, то е благодарствено. Благодаря ти, че дойде в живота ми и ме дари с радост. Благодаря ти, че ме обичаше и получаваше в отговор моята любов, благодаря ти за спомените, които ще запазя завинаги. Но преди всичко ти благодаря, задето ми показа, че ще дойде ден, когато най-накрая ще мога да те пусна да си отидеш.
Обичам те.
Никълъс Спаркс

Замислям се и както винаги историята на нашата любов се връща в главата ми. Припомням как започна всичко, навлизам дълбоко в спомена, защото той е всичко, което ми остана.
Никълъс Спаркс

Голямата любов винаги върви ръка за ръка с голямата трагедия.
Никълъс Спаркс

- А ти? - попита тя на свой. - Спомняше ли си понякога за нас?
- Не беше нужно да си спомням. Аз никога, нищо не съм забравял.
Никълъс Спаркс