Баща ми в лекарската престилка не беше същият баща без нея. Един обикновен татко лъжеше, не изпълняваше обещанията си и често беше слаб и нещастен. Приличаше на някой, който утре може да бъде блъснат от кола на пешеходна пътека или чиния супа да се разлее в скута му. Този татко, татко доктор, беше Бог, Утехата и Джеймс Бонд.
Миленко Йергович

Добавено
Предишен Следващ

Подобни

Впрочем докато наоколо ти падат мини и край теб гинат на всяка крачка, докато умират близките ти, някак си по-често и по-силно, отколкото в най-дълбокия мир, усещаш еуфорията на щастието. Съзнаваш, че все още си жив и това усещане те опиянява. Никога в живота си не съм се смял така, както през шестнадесетте месеца, които прекарах в обсадено Сараево.
Миленко Йергович

Добавено

Пълен чувал с човешка плът, която живее от носталгията си по други неща, които се забравят, докато не се изправи лице в лице с това, което наистина има значение, в който момент потръпва като двигател, преди да спре.
Миленко Йергович

Добавено

Отне три години, за да станете канадски гражданин. Според местните власти това е достатъчно време човек да забрави всички причини, които го дърпат у дома и да приеме, че къщата вече не съществува или поне не съществува там, където сте роден.
Миленко Йергович

Добавено

През това време мама стана истинска, зряла майка и сега вече аз съм нейният син.
Миленко Йергович

Добавено

В тази история нямаше тъга; просто се чудя колко малко му трябва на един човек, за да се сбогува със света, само един поглед и колко много вижда за последен път в живота си всеки ден, без да осъзнава, да не мисли, и прошката е извън ума му.
Миленко Йергович

Добавено

Семейство Юришич плакаха през цялата нощ преди заминаването. Дядото, бабата, дъщерята и внукът. Щом погледна небоядисания таван и се сети за кутиите с латекс, които вече втора година стояха вдигнати горе, старият се разплака. Докато прибираше в шкафа току-що измитото джезве, старата си помисли, че никога повече няма да го вземе в ръце и също се разхълца. Дъщерята току повтаряше, че все пак животът е най-важен и не спираше да ридае, може би над собственото си твърдение. Внукът плачеше, защото всички плачеха и защото такъв беше станал обичаят. Конвоят вече седем пъти отлагаше заминаването и вече седем пъти семейство Юришич посрещаше последното утро и се прощаваше с дома си.
Миленко Йергович

Добавено

Розалия прегърна момчето и отново се засмя. Знаеше, че така е редно, когато някой остане за първи път сам. Прегърнеш го и трябва да му олекне. Ако видиш, че не му става по-леко, тогава го цмокнеш по бузата, а той се захласне, че го е целунала монахиня. И разбира се, става му по-леко.
Миленко Йергович

Добавено

Това е тази човешка склонност, изпълнена с оловно самосъжаление, че всяко нещо, всеки светъл и светъл момент от живота се озлобява от вярата, че някой ви върши несправедливост, че не сте възнаградени за заслугите си и че всички като цяло по-беден и по-нещастен от себе си и не виждаш. Така човек разваля собствения си живот, уморява и наранява ближния; така остава сам, защото трудно се живее с възмутените. Това знам за себе си и това е и моята идентичност.
Миленко Йергович

Добавено

Веднага щом майка ми, баба ми или дядо ми се страхуваха от нещо, аз получавах удари по главата, защото не споделях страховете им. Тогава би трябвало да се страхувам от всичко, от което не се страхувам, и както не можех да спра да се страхувам от това, от което се страхувах в собствения си смисъл, така имах своите страхове и страхове от техните страхове, което е, ще признаете, доста неудобно нещо, когато имаш пет, седем или колко години.
Миленко Йергович

Добавено

Когато хората умират, те ги отнасят в гробовете, а когато нещата умират, ги отнасят на таваните. От таванските неща един ден отиват до градските сметища, но това обикновено става само след като хората, които са ги закарали на таваните, отиват на гробовете.
Миленко Йергович

Добавено

Вижте още

Цитати за живота Цитати за времето Цитати за утеха Цитати за истината Цитати за целувките
Цитати за страха Цитати за хората Цитати за бъдещето Цитати за миналото Цитати за реалността