Ета се усмихва, комплименти преглъща, когато вижда, че явно не са необходими.
Мена ван Праг

Подобни

Удивително е колко много хора могат да пренебрегнат, когато имат толкова много.
Мена ван Праг

Литературата е осеяна с останките на писатели, които се интересуват от мнението на другите.
Мена ван Праг

Тя отдавна се е отказала да желае да има майка, която чувства нещата по-малко остро, която може да сдържа емоциите си, поне пред човека, който страда от първа ръка. Още от малка Виола е преживяла всичко два пъти: когато се е случило и след това, когато е казала на майка си какво се е случило. Вторият път винаги беше по-лош, защото реакцията на майка й винаги щеше да възобнови болката на Виола и тогава тя също щеше да има допълнителна болка на майка си, с която да се бори.
Мена ван Праг

Амандин Бисет беше толкова страстна към Елиът Уокър, че малки сребърни искри изхвърчаха от върховете на пръстите й, когато го докосна. Когато правеха любов, цялото й тяло беше изпълнено с бяла светлина, толкова ярка, че Амандин вярваше, че може да избухне.
Мена ван Праг

...защо да бъдеш добър, мил, ако можеш да бъдеш велик?
Мена ван Праг

Ако две сърца наистина се обичат, тогава винаги ще го обичат, дори когато са разделени. Освен ако и двамата не го пуснат. Но ако единият се задържи, това е, защото и другият все още не го е пуснал.
Мена ван Праг

- Ако изчакаш, докато си готов, ще си мъртъв, - казва Стела. - И като житейска стратегия наистина не я препоръчвам.
Мена ван Праг

Животът е борба за оцеляване. По силата на своята природа доброто ще загуби в тази борба, а неговата противоположност ще спечели. Така че, ако искаш да оцелееш, просто не можеш да бъдеш мил.
Мена ван Праг

- Защо ме гледаш така? - Съжалявам, скъпа, гледам те като какво? - Сякаш знаеш нещо за мен, което аз не знам. - О, ти го знаеш. Просто отказваш да повярваш. - В какво да вярваш? - Че си абсолютно перфектна, - усмихна се Роуз, - точно такава, каквато си: необвързана и бореща се и толкова... секси. Ако само вярвахте в това, тогава животът ви щеше да започне да се разгръща в нещо великолепно.
Мена ван Праг

- Искаш ли някога да избягаш? - Понякога. - Мили се засмя. - Но също така знам, че не всичко, което искам всеки момент, всъщност ще ме направи щастлив.
Мена ван Праг