Едно италианско семейство тъкмо се обличаше. Толкова обстоятелствено, че не можеше да не гледаш. Помагаха си взаимно, да не би случайно да им се видят онези части, които в Италия все още спадат към личния живот.
Маркус Вернер

Подобни

От всички болести на днешното време забравата е най-коварната и следователно най-опасната.
Маркус Вернер

Изведнъж ми се стори, че съм лишен от чувства, че са студени, плоски, бях неприятен за себе си.
Маркус Вернер

Не ми трябва небето, ако е залепено за стъклото на прозореца.
Маркус Вернер

Омразата е предпоставка за любовта.
Маркус Вернер

Човешката природа жадува за промяна и свежи цветове, не иска да свикне с навика.
Маркус Вернер

Човек може наистина да обича това, което мрази.
Маркус Вернер

Бракът ни е идеален, с жена ми си общуваме само писмено.
Маркус Вернер

В Генуа валеше като из ведро. Той стоеше под аркадите до Централна гара и вдигнал поглед към паметника на Христофор Колумб отсреща, си мислеше: За какво съм тук? Какво изобщо търся? И откъде оня е взел тази енергия? – Искам или не, ще трябва да замъкна тялото си до някой хотел, евентуално то мен. Капнали сме и двамата. Хайде тръгвай, че се смрачава, да потърсим местенце, където да се положим и да заплачем напук на хилядолетните девизи за храброст.
Маркус Вернер

Нейсе, та седя си аз някъде си, мисля за жена си, за професията си, за няколкото мои приятели, ненужен до н-та степен, без особено самосъжаление, без особено бъдеще. Само по келнера, който ми брои парите, разбирам, че съществувам.
Маркус Вернер

Прозорецът на стаята... беше отворен и ако оттам беше насочено към мен не ловна пушка, а шпионка, пак се чувствах много неудобно, дори в опасност.
Маркус Вернер