Искаше да си остане вкъщи. Той не се страхуваше от войната, но мисълта за раздялата с майка му плашеше, причинявайки болка. Той не се страхуваше от войната - защо да го е страх на неговата улица, вкъщи, не, никак не е страшно, но наистина страшното е да загуби майка си.
Томас Еспедал

Подобни

Апартаментът умря, но по свой начин придоби вечен живот, защото оттогава непрекъснато се опитвам да пресъздам атмосферата на този апартамент в къщите, в които живея, и в книгите си. Апартаментът ми липсва повече от баба ми и дядо ми. Това е много лошо? Голяма всеобхватна книга, той мечтаеше за нея дори през деня, подреждаше къщата, переше дрехи и ги окачваше на въже, караше кола и седеше на бюро. Цялото време на съня му беше заето от книга, която не може да бъде написана.
Томас Еспедал

Живях два месеца с моя приятел Харолд Костело, писател, който никога не е писал нищо.
Томас Еспедал

Какво може да е по-добре за мен - да седя с приятели и да пия бира?
Томас Еспедал

Светлините угаснаха, вътре и вън, светлините в прозорците на къщите изчезнаха, стана тъмно в хола, коридора и спалнята ни. черен. Нито ивица светлина под вратата, нито лъч от прозореца, нито луна, нито звезди - само тежки кафяви кадифени завеси с миризма на прах, миризма на пръст.
Томас Еспедал

Тогава защо трябваше да го изпращат от къща, където се води война, на непознато място, където също се води война?
Томас Еспедал

Не е ли писмото емблема на самотата? Все пак този, който пише, седи сам на бюрото. Прощално писмо. Любовно писмо. Запечатваш жълтия плик и се предаваш на капризите на съдбата. Писмата се пишат не за да задушат самотата, а за да я запечатат.
Томас Еспедал

Ходенето означава развиване на умствена дейност, идеите, които идват по време на разходка, са много по-интересни от идеите, които ви посещават в състояние на покой, например, когато седите в офис.
Томас Еспедал

Писането е борба срещу собствените идеи; ако знам предварително какво ще напиша и как, няма да имам смелостта да го напиша.
Томас Еспедал

Понякога стоя под някое дърво и не искам да продължавам. Понякога ми се иска да живеем на друго място и в друга къща, за да е съвсем различен животът ни, но щом се изкача по пътеката и отключа вратата, ме обзема огромно щастие, че съм си у дома.
Томас Еспедал

На масата има ваза с цветя, бели хризантеми. Химикалки, хартия, чаша за кафе. Пепелник, нож, няколко книги, снимки, свещник и, най-красивото, настолна лампа. Светлина от лампа и слънчева светлина от прозореца. Реалният живот и писаният живот различни неща ли са?
Томас Еспедал