Анджей Сташук - Цитати

В тази категория има 87 цитата, подредени в 9 страници.

Сега всичко изглежда толкова просто. Събитията се пресичат без всякаква логика на последователност; те покриват пространството и времето в равномерен, полупрозрачен слой. Паметта ги пресъздава отзад, отпред или отстрани, но за тях това няма значение.
Анджей Сташук

Тя взе котката в скута си и се опита да говори с него, но котките пренебрегват човешките разговори. Котките се държат така, сякаш са дошли тук за минута и всъщност трябва да си тръгнат.
Анджей Сташук

Ние сме в капан в стереотипи. Продължаваме да гледаме назад, за да видим дали не се качим. В крайна сметка е по-лесно да попитате дали съм европеец или поляк и по-трудно да попитам дали ям или не ям прасе.
Анджей Сташук

Мамо, ти си мъдра жена и остави сина си да пътува там, където инстинктът и сърцето му го водят. Той няма страни на света. Спомнете си, когато бях на шест години, напуснах дома и просто ходех, скитах се по блатата, връщах се блатист и щастлив.
Анджей Сташук

Сякаш сте наследили всички тези връзки. След родители, баби и дядовци. Така работи. Всъщност не ги познавате, но знаете.
Анджей Сташук

Понякога ми се струва, че нещата се държат единствено благодарение на границите, че истинското идентифициране на тези земи и народи е формата на техните територии в атлас. Това е глупава мисъл, но не мога да се отърся.
Анджей Сташук

За да отидете някъде, трябва да отидете някъде. Не се заблуждавайте - пътуването е бягство и действа като наркотик.
Анджей Сташук

Когато правите революция, прецаквате всичко, без да гледате последствията.
Анджей Сташук

Въздухът обаче се затваря в твърда форма, а пространството, оформено от сводове, стени и архитектурни детайли, се превръща в най-съвършеното представяне на носталгията. Можете да влезете в него, да почувствате докосването му върху кожата си, но всичко тече между пръстите ви, можете да го задържите в белите си дробове, но само за момент.
Анджей Сташук

Най-после може да седне, да остави тялото си на мира, мускулите се разхлабват, подобно на езика и накрая умът и всичко друго се отправят към неподвижността, към крайната форма на почивка.
Анджей Сташук