Филип Бесон - Цитати

В тази категория има 141 цитата, подредени в 15 страници.

Той се връща към книгите - този луд брой книги в къщата, спретнато подредени или подредени на купчини. Изведнъж виждам как възхищението се връща на лицето му, но това е болезнено възхищение; това, което той харесва в мен, е и това, което ме държи отделена от него.
Филип Бесон

Това, в което човек вярва, когато е на шестнадесет, е по-силно от всяка истина.
Филип Бесон

Да живееш до нея беше като да живееш в приказка, защото тя имаше моменти на чиста поезия - тя измисляше цели светове. Казва ми, че накрая е била настанена в специализирана институция, че накрая баща й се е примирил с това: смъртта на душата му. Тя все още е там.
Филип Бесон

И, разбира се, има СПИН. Болест, която ще отнеме безгрижието ни.
Филип Бесон

Въпросът, който се наложи сам: Защо аз? Образът не пасва: дебелите ми очила, разтегнатият ми син скандинавски пуловер, ученическите шамари по главата, твърде добрите оценки, женствените жестове. Защо аз? Казва: Защото не си като всички останали, защото не виждам никого освен теб, а ти дори не го осъзнаваш.
Филип Бесон

Без войната, без това великолепно лято, тази липса на мъже, щяхме ли някога да се срещнем?
Филип Бесон

Слушам песни само защото в тях звучи истината.
Филип Бесон

Но никога няма да се отклоня от пътя си. Никога няма да реша за себе си, че той е лош, че би било по-добре да съм като всички, няма да се преструвам, че ще ме приемат. Никога. оставам себе си. Естествено, безшумно. Но в това мълчание – постоянство. И гордост.
Филип Бесон

Думите, които ни убиват, са най-простите думи. Почти детски.
Филип Бесон

Но преди всичко няма да открием това, което ни тласка един към друг, един ден. Тази много чиста спешност. Този уникален момент. Имаше обстоятелства, комбинация от случайности, сбор от съвпадения, едновременност на желания, нещо във въздуха, нещо също, което беше свързано с времето, с мястото, и образуваше момент, и това предизвика срещата, но всичко се разду, всичко тръгна в различни посоки, всичко избухна, като фойерверки, чиито ракети експлодират в нощното небе във всички посоки и чиито парчета падат в дъжда и умират, докато падат и изчезват, преди да успеят да докоснат земята, така че никого не изгаря, за да не нарани никого, и мигът свърши, мъртъв, няма да се върне; това се случи с нас.
Филип Бесон