 3
|
 Споделяне
|
Добавено |
Маркъс Седжуик - Цитати
В тази категория има 60 цитата, подредени в 6 страници.
Кой носи основната отговорност за историята? Писателят или читателят, читателят или писателят...
Маркъс Седжуик
- Тя рискува живота си, за да успокои ума ти, - каза Евгения. - Колко велика е любовта!
Маркъс Седжуик
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Аз съм просто момиче в униформа на медицинска сестра, но това не означава, че знам как да спася тези мъже, а те - те са мъже в униформи, но това не означава, че знаят как да умрат.
Маркъс Седжуик
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Страхувам се почти през цялото време. Но никога не казвам на никого. Не мога да си го позволя. Трябва да продължа да се преструвам, че съм този уверен човек, защото ако не го направя, ако замълча, ставам невидим.
Маркъс Седжуик
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Каква е връзката между нас със света, докторе? Нашите ръце ли са? Нашето чувство за допир? Нашите очи и уши? Нашето обоняние, може би всички тези неща? Това ли са връзките, които имаме със света около нас? Не, не са. Единствената истинска връзка, която имаме със света, е нашият ум. Да, сетивата ни могат да ни подадат информация, но информацията сама по себе си не означава нищо. Нашите умове са тези, които придават на нещата смисъл. Нашите умове създават света за нас. И умовете могат да грешат. Умовете могат да се объркат. Повредена. Тогава какво от света? Как се появява тогава? То също изглежда объркано и повредено.
Маркъс Седжуик
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Любовта, реши той, не е в това колко някой друг се грижи за теб, а в това колко много ти е грижа за някой друг.
Маркъс Седжуик
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Да бъдеш запомнен в сърцето на любим човек означава да живееш вечно.
Маркъс Седжуик
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Имаш написан живот навсякъде по теб. Някои хора носят трагедия на лицата си; загуба, смърт, каквото и да е. Но ти имаш живот.
Маркъс Седжуик
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Единственото, което изпитваше, беше същото чувство, което винаги е имал, че търси нещо, чието име дори не знаеше, и все пак сега, в тъмната нощ и с баща си, беше отишъл където и да е майка му беше ходил преди, с Ана, седяща до него, той изведнъж разбра името му. Дом.
Маркъс Седжуик
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
В теб е изписан животът. Някои хора носят трагедия на лицата си; загуба, смърт, каквото и да е. Но ти имаш живот.
Маркъс Седжуик
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |