Любовта, реши той, не е в това колко някой друг се грижи за теб, а в това колко много ти е грижа за някой друг.
Маркъс Седжуик

Подобни

Каква е връзката между нас със света, докторе? Нашите ръце ли са? Нашето чувство за допир? Нашите очи и уши? Нашето обоняние, може би всички тези неща? Това ли са връзките, които имаме със света около нас? Не, не са. Единствената истинска връзка, която имаме със света, е нашият ум. Да, сетивата ни могат да ни подадат информация, но информацията сама по себе си не означава нищо. Нашите умове са тези, които придават на нещата смисъл. Нашите умове създават света за нас. И умовете могат да грешат. Умовете могат да се объркат. Повредена. Тогава какво от света? Как се появява тогава? То също изглежда объркано и повредено.
Маркъс Седжуик

Страхувам се почти през цялото време. Но никога не казвам на никого. Не мога да си го позволя. Трябва да продължа да се преструвам, че съм този уверен човек, защото ако не го направя, ако замълча, ставам невидим.
Маркъс Седжуик

Аз съм просто момиче в униформа на медицинска сестра, но това не означава, че знам как да спася тези мъже, а те - те са мъже в униформи, но това не означава, че знаят как да умрат.
Маркъс Седжуик

- Тя рискува живота си, за да успокои ума ти, - каза Евгения. - Колко велика е любовта!
Маркъс Седжуик

Кой носи основната отговорност за историята? Писателят или читателят, читателят или писателят...
Маркъс Седжуик

Но някои от нашите избори са по-големи, не масивни, а по-големи и оказват влияние върху хората около нас: ще помогна ли на тази възрастна дама с пазаруването или не? Да ти кажа ли нещо мило, когато те срещна? Да се смея ли на твоите идеи, да вървя нежно из света, или да отблъсна всички настрана?
Маркъс Седжуик

Той чувстваше нещо, което всички ние усещаме от време на време: защо аз?
Маркъс Седжуик

Достатъчно е да знаеш, че да не знаеш е достатъчно. Достатъчно е да не знаеш.
Маркъс Седжуик

Оцелелите. Те са онези,които не бих искала да поглеждам, макар че в много случаи нямам избор. Аз умишлено съзерцавам цветовете, за да отвличам ума си, но от време на време зървам как някои от тях рухват сред разпокъсания пъзел на осъзнаването, отчаянието и почудата. Те имат спукани сърца. И смазани бели дробове.
Маркъс Седжуик

Той беше научил нещо вече в хода на своето пътуване. Ако сте носили затворена дървена кутия, хората искат да знаят какво има в нея.
Маркъс Седжуик