 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Има неща, които можем да контролираме, и неща, които не можем да контролираме. Не мога да контролирам как хората реагират на работата, която върша.
Ноа Хоули
Това е като да живееш близо до пекарна, но никога да не ядеш хляб. Всеки ден вървиш по улиците, миризмата ти в носа ти, стомахът ти ръмжи, но колкото и ъгъла да завиеш, никога не можеш да влезеш в магазина.
Ноа Хоули
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Но каква полза има да живееш, ако животът, който водиш, е крехък и мъртъв?
Ноа Хоули
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Не пиша тези истории за наградите, които ми се връщат. Пиша ги, защото трябва да ги напиша. Това е болест на някакво ниво. Това е принуда.
Ноа Хоули
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
- Ученето в елитен университет все още не е гаранция, че човек има достатъчно мозък...
Ноа Хоули
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Половината от излъчваното предаване според моя опит се случват нещата, а другата половина са хората, които говорят за това как се чувстват за нещата, които са се случили. И така има чувството, че всеки казва на глас своя подтекст.
Ноа Хоули
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Всеки се държи така, сякаш бъдещето е толкова далече, когато наистина всеки изминал момент е бъдещето.
Ноа Хоули
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
При легендите винаги е така – винаги има такива, които ги поставят под въпрос.
Ноа Хоули
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Ние се превърнахме в стока. Нашите данни. Това е тайната на съвременния живот. Ние преминахме от граждани към потребители, а сега към стоки. Нашите личностни профили, нашата социална и финансова история, нашите харесвания и антипатии, всичко това се използва за точно предсказване на бъдещо поведение. Как ще гласуваме? Ще излезем ли по улиците или ще се преобърнем? Данните знаят всичко, поради което днес нашите данни са по-ценни от телата ни.
Ноа Хоули
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Защото какво, ако вместо история, разказана в пореден ред, животът е какофония на моменти, които никога не си тръгваме? Ами ако най-травматичните или най-красивите преживявания, които ни хващат в един вид обратна връзка, където поне част от ума ни остава обсебена, дори когато телата ни продължават?
Ноа Хоули
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |