Цитати за злобата

В тази категория има 136 цитата, подредени в 14 страници.

Трябва да се показват заблужденията на човешкия разум с благороден жар, но без злоба.
Николай Карамзин

Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия - т. нар. "опиум за народите" - не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.
Алберт Айнщайн

Лекарят вижда човека в цялата му слабост, юристът - в цялата му злоба, а теологът - в цялата му глупост.
Артур Шопенхауер

Злобата е своего рода малодушие.
Антон Павлович Чехов

При глад, студ и безсъние не се ражда никакво приятелство. Поговорката за приятелството, което се проверявало в нужда, е изцяло несъстоятелна. За да бъде едно приятелство истинско, трябва здравите му основи да са положени тогава, когато условията, битът още не са стигнали крайната граница, отвъд която в човека не остава нищо човешко, а има само недоверие, злоба и лъжа.
Варлам Шаламов

Омразата, злобата, отмъщението и страхът - те са чумата на Земята. Любовта, добротата, състраданието, съчувствието и помощта към другите - те са лекарство.
Честър Бенингтън

Всеки закон, основан на невежество и злоба и неглижиращ най-ниските страсти, ние го окачествяваме като мъдростта на нашите прадеди.
Сидни Смит

Нищо не е тъй заразително, както примерът, и ние никога не вършим големи добрини или големи злини, без те да предизвикат подобни на тях. Ние подражаваме на добрите дела по съревнование, а на лошите дела по вродена злоба, която срамът задържа, а примерът пуска на свобода.
Франсоа дьо Ларошфуко

Чувството на злоба е последното чувство, с което човек отива в небитието, в света на мъртвите.
Варлам Шаламов

Има нещо, което е загадка съдбовна - как човекът превръща любовта си във злоба? Как настава в сърцето тази тъжна промяна - вместо песен на славей, тъмен крясък на врана? Как щастливата глътка до отровата стига? Как прегръдката нежна става тежка верига? Има нещо в простора, непонятно за мене... Обяснете ми, хора, от любов озлобени - как сърцето обича само няколко мига?... Злоба има за всички. Любовта не достига.
Георги Константинов