Съществуват толкова неизказани думи. Неизречени признания. Неизпратени писма. Неподнесени цветя. Непротегнати ръце. Непогалени сърца. И толкова мъка, горест и болка след това.
"Степен на докосване", Силвия Кристъл

Подобни

Родината е там, където се отнасят с теб като с роднина.
"Степен на докосване", Силвия Кристъл

Няма нищо по-нетрайно от спомена за физическата болка. И нищо по-трудно преодолимо от страданията на ранената душевност.
"Степен на докосване", Силвия Кристъл

Пропуснатата възможност често пъти е само спестено разочарование.
"Степен на докосване", Силвия Кристъл

Не говорете за неща, които трябва да отминавате с мълчание.
"Степен на докосване", Силвия Кристъл

Философията на щастливия човек е да не иска от живота нищо, което би му било излишно.
"Степен на докосване", Силвия Кристъл

Жената не е облог, за да се печели. Жената е територия. Примамваща и необятна. И трябва да се завоюва. Стъпка по стъпка, но решително. С търпение и нежност, но безотказно. Докато не падне и последната защитна стена. И докато доверието не победи съмненията.
"Степен на докосване", Силвия Кристъл

Никога не оставяй последното зрънце надежда в ръцете на друг.
"Степен на докосване", Силвия Кристъл

Любовта е бедствие. Погром над мухлясали схващания. Сриване на защитни стени. Отърсване от потънали в паяжини представи.
"Степен на докосване", Силвия Кристъл

Някои срещи объркват живота на човек. Други го вкарват в релси. А трети ти създават усещането, че до този миг изобщо не си живял.
"Степен на докосване", Силвия Кристъл

Любовта не е в целувките, а в онова, което се случва между тях. В търпението, разбирането, подкрепата и доверието.
"Степен на докосване", Силвия Кристъл