Абе за кого се взима тоя? Изсмукваше ми енергията, времето, волята, господстваше над живота ми, без нищо да ми дава в замяна, като изключим лукса да ме гледа лишена от енергия, време и воля, и дори това той вършеше с перфектно безразличие, все едно че ми правеше невероятна услуга, позволявайки ми да прахосвам живота си за него.
Цруя Шалев

Подобни

Тя го чака, както той поиска, и дори той да не е поискал, тя чака и може би не него, а миналото, което отчасти беше и негово, защото сега й се струва, че нито едно дело, което той е направил оттогава и никакво преживяване, което е преживял оттогава, и никакво чувство, което е изпитвал оттогава, не е успяло да бъде над това минало.
Цруя Шалев

Това е точно голямата измама, чрез която човечеството оцелява, лъжата, предназначена да скрие от хората факта, че е по-лесно да пуснеш нещо, отколкото да го задържиш, но в момента, в който го разбереш, е като да се промъкнеш отхапете от ябълката на дървото на познанието, откривате ужасния вкус на безсмислието и оттам нататък няма връщане назад. Защото няма смисъл да ядеш и няма смисъл да пиеш, няма смисъл да се миеш и няма смисъл да се обличаш, и няма смисъл да напускаш къщата и няма смисъл да се връщаш, и няма смисъл има смисъл да работиш и няма смисъл да учиш, няма смисъл да се жениш и няма смисъл да раждаш.
Цруя Шалев

Само в нейната памет ще цъфтят отново дивите цветя, но ако такова щастие някога е минало през живота й, тогава това щастие може да се върне един ден, може би дори днес, и тя поклаща глава, така е свикнала да посяга към празно място, пръстите си винаги са се губили в дълбините на празния джоб на живота й, а сега тя бръкна в другия джоб и този е пълен с очи.
Цруя Шалев

...ако отдаваш прекалено много внимание на миналото, пренебрегваш настоящето.
Цруя Шалев

Когато обичаш някого, чувстваш болката му.
Цруя Шалев

...беше толкова комично, че се разсмях, и се смях, докато не си спомних, че беше тъжно.
Цруя Шалев

Слизам по тясното стълбище изключително бавно, олюлявам се несигурно, като малко дете, което прави първите си стъпки, но без победоносните викове, изведнъж ми проблясва една мисъл. Осъзнавам, че не виждам нищо, въпреки силната следобедна светлина, ужасена, без да обръщам внимание на пчелите, сядам върху едно стъпало, с глава между коленете, очите затворени, имам усещането, че потъвам; какво направи, какво правиш, какво ще правиш; все едно спрягах глагола в час по граматика...
Цруя Шалев

Адаптирам се към странстванията на Гили, странстванията на Мая и странстванията на Йотам, това са номадските племена на модерната епоха, деца на развод, които прекарват стадата си играчки в обедните часове от една къща в друга, от майка на баща и обратно.
Цруя Шалев

Да знаехме да обичаме толкова, колкото умеем да се ядосваме, да правим добро, колкото умеем да се караме, да се утешаваме и утешаваме взаимно, колкото умеем да се измъчваме и измъчваме. Изглежда, че с годините способността за доставяне на удоволствие се изражда. Това зависи ли от възрастта ни или от продължителността на връзката?
Цруя Шалев

Началото на прошката - като процес, в който и двете страни участват равнопоставено - е самото разпознаване на болката, причинена както на нас, така и на другия, това е способността да видим гледната точка на другия заедно със собствената си гледна точка. В началото на прошката е скромността, която ви позволява да видите другия като независим и специален субект, а не като резултат от нашата воля и действия. Задължение е да си помагаме взаимно за избягване на по-нататъшни удари, осъзнавайки, че истинска промяна може да бъде постигната само чрез сътрудничество.
Цруя Шалев