През този период на няколко пъти се замислях да...

През този период на няколко пъти се замислях да замина за Европа или за Щатите, мислех за това отпуснато, без желание. Бях забелязал, че семействата с някой член зад граница по-лесно се справяха с нищетата: два долара, пъхнати в писмо, можеха да подобрят нечия съдба.
- Тате, не смяташ ли, че ще успея повече някъде другаде?
- Да успееш в какво?
-В кариерата. Да взема да емигрирам?
-Синко, има два вида емигранти: онези, които тръгват с много багаж и другите, които тръгват с лекота. Ти от коя група си?
-Ами...
- Онези, които носят много багаж си мислят, че като се преместят ще оправят нещата, а в действителност нещата никога няма да се оправят за тях. Защото проблемът са самите те. Те разнасят проблема свят да види, но нито го решават, нито се изправят пред него. Те се местят, но не се променят. Това са лошите емигранти, хора които тръгват с няколко тона товар от минало, със своите отричани недостатъци и прикрити недоимъци.
- А другите?
- Те пътуват с лекота, защото са готови, гъвкави, приспособими, податливи на усъвършенстване. Те ще съумеят да се възползват от промяната.
Ерик-Еманюел Шмит

Добавено преди 7 години

Предишен Следващ

Подобни

Жените са като зайците - лесно се хващат за ушите.
Ерик-Еманюел Шмит

Добавено преди 7 години

Животът е забавен подарък. Първоначално го преоценяват - мислят си, че им е подарен вечен живот. След това го недооценяват, намирайки, че за нищо не става или че е твърде кратък, и са почти готови да го захвърлят. Накрая разбират, че това не е бил подарък - просто са им дали живот, за да се възползват от него. И едва тогава се опитват да го ценят.
Ерик-Еманюел Шмит