Мисля за този последен дъх, всмукване на въздух, дърпане и дърпане и нищо не получавам. Мисля си за мускулите на гърдите ми, които се разкъсват и горят, абсолютно безполезни. Няма въздух - няма нищо, просто черно.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Подобни

За първи път усещам тежестта на всеки един инч, всеки милиметър от шест фута между нас.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Мисленето за онзи последен, съдбоносен ден не е най-приятното нещо.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Сериозно, правиш ли някога нещо извън списъка? Без да се обиждаш, но нищо от това не звучи забавно.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Колкото и да е странно, по някаква причина сега е по-лесно да мислим за живота след смъртта.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Понякога човек избира дали да живее или да умре.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Мисля за последния си дъх. Последна глътка въздух. Когато дърпаш, дърпаш и нищо не получаваш. Мисля си как гръдните мускули са разкъсани и горят. Всичко напразно, всичко безполезно. Няма въздух. Няма нищо. Само мрак.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Не знаех, че е възможно човек да направи старите неща отново нови.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

...искам да бъда безстрашен и свободен. Това е просто живот, Уил. Ще свърши, преди да се усетим.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Поглеждам отново Стела - клепачите й треперят, очите й ще се отворят. Искам да кажа. Искам да застана на вратата, до нея. Дори винаги да е на метър от нея. Дори на метър и половина. Но именно поради тази причина аз, с всичко, което е в мен, се обръщам и си тръгвам.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

- Нека позная, - прекъсва го непознатата. - Смяташ се за бунтар. Пренебрегвате правилата, за да докажете на себе си, че държите всичко под контрол. Не е ли? — Прав си — признавам аз и небрежно се облягам на стената. - Мислиш ли, че е сладко? аз се усмихвам.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис