Не искаше да напуска острова, толкова обичаше тези завеси пладне, които бяха смачкани от жегата и тишината на пътя.
Катрин Банър

Подобни

Историите бяха навсякъде и от него се изискваше само да бъде там, където живееха...
Катрин Банър

След войната беше така. В трудни времена много хора си спомнят чудеса.
Катрин Банър

Подобно на далечния шум на прибоя в близост до пещерите, външният свят никога не му е изглеждал по-важен от света, ограничен от стените на дома му.
Катрин Банър

Амедео е решил в Кастеламаре да бъде различен човек, човек, който е имал опит, от който могат да се правят снимки, човек, който отпива шоколад на терасите на елегантните барове.
Катрин Банър

Той беше почти на четиридесет. Време беше да се впуснем в истинското съществуване, за което винаги е вярвал, че го чака.
Катрин Банър

Ако знаеше, че е минала по стълбите, ще се втурне да застане във въздуха, който е дишала.
Катрин Банър

Няма да я заяждате, да й забранявате да мисли и чете, както би направил по-малко просветен човек.
Катрин Банър

Той нямаше да спре, защото да спре да й признава любовта си, за него беше все едно да престане да я обича.
Катрин Банър

Но сега той осъзна, че миналото може да има последствия, които не могат да бъдат отхвърлени. И които са способни да унищожат живота му.
Катрин Банър

Те искат да видят света и ние предпочитаме да им позволим да го направят, отколкото да се съпротивляваме и да ги отблъскваме завинаги.
Катрин Банър