Слушането на музика е като бягане за щастие.
Йон Калман Стефансон

Подобни

Можете да опознаете хората, като ги погледнете.
Йон Калман Стефансон

На улицата са изгубени смисълът на живота, спокойният сън, моментите на радост със съпругата ми, усмивката ми и трепетното очакване. Ако ги намерите, моля да ги донесете в печатницата, обещавам справедливо възнаграждение.
Йон Калман Стефансон

Момчето не плаче дълго; няколко сълзи, няколко малки лодки, които се стичат по бузите, натоварени до ръба с тъга.
Йон Калман Стефансон

Морето ги издържаше, то издържа всички нас тук, накрай света.
Йон Калман Стефансон

Животът е твърде кратък и несигурен, за да откъснеш поглед.
Йон Калман Стефансон

Американските ботуши са по-скъпи и от акордеон, цената им може да достигне годишната надница на ратайкинята; толкова са скъпи, че Арни се бе лишавал от бренивин и тютюн с месеци, за да си ги позволи. Но си струва, отбеляза Арни и гази в тресавища, прекосява потоци, а нозете му са винаги сухи; крачи напред, в локви и сняг, а нозете му са така сухи, че направо скърцат – гумените ботуши са безспорно най-доброто, дошло от американската империя, бият всичко останало, и сега разбираш защо би било непростимо да се удавиш с тях. Непростима небрежност, обяснява Арни и целува Сесилия, и целува децата, и те го целуват, и хиляди пъти е по-добре да целуваш и да те целуват, отколкото да ловиш риба в открита лодка насред океана. Жената на Арни го следи с поглед; не позволявай да се удави, прошепва тя, не иска децата да чуят, не иска да ги плаши, но и няма нужда да молим за най-важното на висок глас.
Йон Калман Стефансон

Този, който няма мечта, е в опасност.
Йон Калман Стефансон

Небето никога не е трябвало да обяснява каквото и да било; то вие свод високо над главите ни, над живота ни, и е винаги еднакво отдалечено, не можем да го стигнем, дори ако се покатерим на покрив или планина, или се опитаме да го догоним с думи или превозни средства.
Йон Калман Стефансон

Едно докосване може да каже повече от всички думи на света, това е вярно, но докосването избледнява с годините и тогава отново имаме нужда от думи, те са нашето оръжие срещу времето, смъртта, забравата, нещастието.
Йон Калман Стефансон

...тя носи една торба, а той с благодарност помъква тежки дисаги – защото натовареният човек може да се унесе в усилията си, за забрави мислите си и така да се освободи от чувството за несигурност. Несигурност за живота, за това, което предстои, за самия себе си; а сега и за Рагнхейд, това момиче с каменно сивите очи, върха на езика, гърдите, необяснимо привлекателно със своята надменност и хладина, студенина на замръзнало море; защо ми трябваше да се прехласна по един къс лед?
Йон Калман Стефансон