Когато пораснах, имах друга любима игра, която играх без родителите си през деня. Целта е да преправите истинска или приказна история, да спасите героя, така че краят да е щастлив.
Олга Громова

Подобни

А на двора, когато ме пуснаха сам от четиригодишна, можеше да играеш на топка, да скачаш на въже, да построиш замък в пясъчника и понякога дори да се биеш малко. Последното беше доста вълнуващо занимание, особено след като се научих да не губя.
Олга Громова

Сега, в началото на 21-ви век, се смята, че нямаме политически затворници, а 30 октомври често се нарича ден за възпоменание на жертвите на минали политически репресии.
Олга Громова

По някаква причина мама винаги казва, че все още има повече добри хора, отколкото лоши хора, просто трябва да оставиш негодуванието си към живота да не ги затъмнява.
Олга Громова

Нашата памет е избирателна. И в лагерния ни живот, а и по-късно, си спомням само добри хора - тези, които се отнасяха добре с нас, които ни помагаха. Сигурно е имало и други, но изобщо не ги помня.
Олга Громова

Тогава, някой ден... когато стане възможно... ще разкажа историята си поне на най-близките си приятели. Но няма да е скоро. Ако изобщо е. А междувременно ще си спомням само мълчаливо.
Олга Громова

Мама обясни, че е срамно да не знаеш езика на хората, с които живееш. Ако не искате да научите техния език, тогава се чудите.
Олга Громова

Царството Божие е вътре в нас. Научете се да чувате Бог в думите и делата на хората.
Олга Громова

Утре ще е утро и пак ще има щастие.
Олга Громова

Знаете ли, сега ние с вас имаме само една възможност: не приемайте нищо за даденост, никакви големи думи, лозунги, обвинения и похвали, а мислете с главата си и слушайте сърцето си. Сърцето не мами.
Олга Громова

Знаеш ли, аз самият не искам да кажа, че съм сам. В живота на всеки човек има обстоятелства, които понякога не може да разбере сам. Разбира се, човек първо трябва сам да мисли за всичко. Но ако нещо не е ясно, може би си струва да говорите с някой, на когото имате доверие. Понякога помага.
Олга Громова