Както изглежда, настъпил е сезонът на цъфтежа на книгите, едновременно с цитрусите, макар този цъфтеж да беше по-малко забележим и някак по-спокоен, по-уталожен. Вдишвам познатата миризма, която ми напомня за скъпоценната книга, с която научният ръководител на моята дисертация ми беше услужил, и внезапно осъзнавам, че се намирам точно пред неговата къща, тук прекарва той тихо и кротко дните си, прелиствайки ту една, ту друга книга. Изгарях от желание да се покатеря на прозореца и да седна между книгите му; щях да ги натрупам на камари върху масата и да положа върху тях трескавата си изстрадала глава, после нещо засенчва прозореца - пуснаха завесата, край на представлението.
Цруя Шалев

Подобни

Когато ни ударят, очакваме този, който ни е ударил, да признае болката, която ни е причинил и да признае отговорността и вината, която носи към нас. Ние, унизените от удара, ще чакаме онзи, който ни е ударил, да се смири пред нас и да ни помоли да му простим, и най-вече ще искаме да вярваме, че в неговата личност наистина е станала голяма промяна, толкова голяма че не трябва да се страхуваме, че ще ни удари отново.
Цруя Шалев

Да, момичета, казваше им тя, докато седяха в офиса й около голямата маса в заседателната зала, аз също бях млада и уморена, а сега, поглеждайки назад, това изглежда плашещо скучно. Ние сами причиняваме неуспехите си отново и отново, това е, за да докажем колко много можем да се изправим, колко можем да поемем на плещите си, още едно дете, още една работа, още един заем за къщата, смешни Сизифи, каквито сме.
Цруя Шалев

Горката ми майка, горката ми майка, и после горкият ми татко, горкият ми татко, горкият ми татко, и горкият ми, горкият ми, горкият ми Йони, повтарям си така поне стотина пъти.
Цруя Шалев

Интересно, че и двамата могат да бъдат определени като мъже, размишлявах си аз, защото не приличаха на хора от един и същи пол; странно наистина, че пред човека има само една алтернатива, или мъж, или жена, както: каже или чай, докато действителността е толкова сложна...
Цруя Шалев

Как да изоставиш мъж, който толкова много те обича. Ами твоята любов, казвам си, какво ще правиш с нея, трябва да заприличам на оная жена от легендата, чиито чувства можем само да гадаем по действията й.
Цруя Шалев

Любовта има много лица, понякога е напълно откъсната от живота, като хвърчило без връв, знаеш, че той се носи във въздуха, но няма да се опиташ да го задържиш, за да не пропуснеш други неща, по-важно за вас.
Цруя Шалев

Краката я болят и тя трябва да седне, но претъпканите кафенета я плашат, всичко приятно през деня е станало заплашително през нощта и тя завива от главната улица в странична улица и влиза в един от дворовете, трябва да намери подслон, тя не принадлежи на това място, тя е обременена от мъката от миналото и страха от бъдещето, също като родния си град.
Цруя Шалев

Аяла, животът ме отвращава, признавам ѝ аз на прага. Не говори така, ако не искаш животът да се отврати от теб, и ме притиска майчински към себе си.
Цруя Шалев

За първи път й хрумва, че и тя е била поробена през всичките тези години, поробена от жесток тиранин, нейното минало, което е хвърлило своята дълга и горчива сянка върху целия й живот.
Цруя Шалев

Защото какво е любовта, ако не желанието да разкажеш на любимия за всичко, което ти се случва, за всяко малко нещо? Разказвай и се надявай, че когато думите от твоята уста потекат по невидими въздушни пътеки към ушите на любимия човек, той ще те разбере. Разберете и не съдете.
Цруя Шалев