Любовта с Инес беше битка, която не се виждаше край, необуздан, неукротим изблик на ярост, сякаш искаше да ме завлече в бездната и да отлети с мен в празнотата, преплитайки тялото ми по време на това безкрайно, шеметно падане.
Йенс Кристиан Грьондал

Подобни

Не само банята му беше кафява, изведнъж и аз се почувствах кафяв отвътре.
Йенс Кристиан Грьондал

Мобилните телефони живеят собствения си живот, или по-скоро ние живеем техния живот.
Йенс Кристиан Грьондал

Събитията сами по себе си не означават нищо, те са безтегловни като всичко, което никога не се случва и никога не става нищо.
Йенс Кристиан Грьондал

Нежността присъстваше в начина, по който устата и кожата някак приканваха моите устни и ръце, присъстваше и в познатата дългогодишна близост, в навика просто да лежим и да дишаме един до друг, докато навън се мръква. Тази нежност властваше самоволно и си пробиваше път, независимо какво си мислех в момента за нея, за нас. Дланите ми познаваха всяка хлътнатина и издатина по тялото, като че през годините взаимно се бяха моделирали – нейното тяло и моите ръце, нейните ръце и моето тяло.
Йенс Кристиан Грьондал

Рядко се появявам на снимките, тъй като направих повечето от тях сам и често ми се струваше, че по някакъв начин улавям собственото си отсъствие на снимките.
Йенс Кристиан Грьондал

Няма нищо подобно на конфликт, който да свърши трудната работа вместо вас. Това е подценено лекарство, страхливи като нас, но прави всичко толкова по-лесно.
Йенс Кристиан Грьондал

Мисълта, че се намираме в един и същи град, го превърна в опасна зона, където както отсъствието й, така и рискът от внезапното й появяване от време на време причиняваха незабавна болка, сякаш непозната ръка на някого стискаше дробовете и стомаха ми.
Йенс Кристиан Грьондал

Животът не е само за децата. Има толкова много от тях, повече, отколкото възрастните по света могат да направят щастливи.
Йенс Кристиан Грьондал

Всеки етап изтрива предишния от паметта, така че беше с нас и с децата, а останаха само снимки и нашият ненадежден спомен. Продължавайки да се променяме, рядко се замисляхме за това и дори тогава основно забелязвахме случващото се с нас, но не мислехме за факта, че годините ни влачат и ни отвеждат все по-напред през живота.
Йенс Кристиан Грьондал

Аз ли съм бил действително това, или съм бил изпаднал в шестмесечен пристъп на лудост, един последен бунтарски, неовладян жест, преди най-сетне да порасна?
Йенс Кристиан Грьондал