Как успя да живее в света дванадесет години и да не гледа нито един залез?
Сара Пенипакър

Подобни

Но не ме моли да те направя нормален. Вече си сто пъти по-добър от нормалното.
Сара Пенипакър

Защото какво, ако беше като баща си, с този заплашителен вид гняв, такъв, който винаги кипеше, такъв, който можеше да кипне по всяко време и да нарани всеки по пътя си? Извиненията след това така и не излекуваха щетите.
Сара Пенипакър

Води се война. А това означава, че всеки трябва да пожертва нещо.
Сара Пенипакър

Когато не си сам, е много по-лесно.
Сара Пенипакър

Сега Пакс изпита странно ново чувство - сякаш гърдите му бяха твърде малки за сърцето му.
Сара Пенипакър

...но когато й отговори, цялата стая се изпълни до краен предел с горчивата миризма на измама.
Сара Пенипакър

Тя държи всичко под контрол, сякаш контролът е такъв чадър над всичко и тя го взема и го държи.
Сара Пенипакър

Той можеше да предложи само присъствие, но нищо друго не беше поискано.
Сара Пенипакър

Много лоши неща се случват в реалния свят. Но всичко, което правим, за да поправим това, също е реалният свят. Ние самите също сме реалният свят.
Сара Пенипакър

Винаги бягаше. Вече почти година телената мрежа на оградата не пречеше на бягането му и мускулите му все още помнеха стоманения й хлад.
Сара Пенипакър