Очите ни са само малки тъмни петънца в равнината на замръзнал момент, в смесица от цветове и сенки, отражения на всичко, което е било преди и което ще дойде по-късно: спомени, несигурност, забрава и пламенни надежди.
Йенс Кристиан Грьондал

Подобни

Мислех, че времето не е само река, а река, която непрекъснато прекъсва бреговете си, така че трябва да избягате от нея, тъй като тя покрива всичко зад гърба ви, бягайте в бъдещето, с празни ръце, лишени от власт, тъй като реката заличава стъпките ви с всяка крачка, която правите, всеки път, когато преминавате от един момент в следващия.
Йенс Кристиан Грьондал

Понякога ми се струва, че напразно хората правят снимки, вместо просто да гледат: в края на краищата, в ревността си да уловят момент, те забравят да запазят видимото в себе си, да го уловят в течение на времето.
Йенс Кристиан Грьондал

Някои мечти са толкова детайлни и правдоподобни, че продължаваш да ги лелееш дори след като си се събудил от унеса.
Йенс Кристиан Грьондал

Понякога си мисля, че правиш снимки, вместо да виждаш, забравяш да гледаш в нетърпението си да схванеш видяното, да го уловиш с времето. Ти отсъстваш от собствените си снимки, не само защото си ги направил сам, но и защото издаваш моментите, които искаш да спасиш от забравата.
Йенс Кристиан Грьондал

Любовта с Инес беше битка, която не се виждаше край, необуздан, неукротим изблик на ярост, сякаш искаше да ме завлече в бездната и да отлети с мен в празнотата, преплитайки тялото ми по време на това безкрайно, шеметно падане.
Йенс Кристиан Грьондал

Не само банята му беше кафява, изведнъж и аз се почувствах кафяв отвътре.
Йенс Кристиан Грьондал

Мобилните телефони живеят собствения си живот, или по-скоро ние живеем техния живот.
Йенс Кристиан Грьондал

Събитията сами по себе си не означават нищо, те са безтегловни като всичко, което никога не се случва и никога не става нищо.
Йенс Кристиан Грьондал

Нежността присъстваше в начина, по който устата и кожата някак приканваха моите устни и ръце, присъстваше и в познатата дългогодишна близост, в навика просто да лежим и да дишаме един до друг, докато навън се мръква. Тази нежност властваше самоволно и си пробиваше път, независимо какво си мислех в момента за нея, за нас. Дланите ми познаваха всяка хлътнатина и издатина по тялото, като че през годините взаимно се бяха моделирали – нейното тяло и моите ръце, нейните ръце и моето тяло.
Йенс Кристиан Грьондал

Рядко се появявам на снимките, тъй като направих повечето от тях сам и често ми се струваше, че по някакъв начин улавям собственото си отсъствие на снимките.
Йенс Кристиан Грьондал