Тя е будна. Отново мисли за страха. Дотогава тя не е осъзнавала страха, била е убедена, че не изпитва страх, нито когато са извели групата мъже от салона, нито когато е чула изстрелите. Тя слуша. Сега тя знае, че страхът е липсата на всякакви емоции, това е празнота, сякаш цялото ти тяло е източено от кръв наведнъж.
Славенка Дракулич

Подобни

Как да й обясня затворения свят, в който живея, че аз съм проблемът, причината за нещастието на хората около мен?
Славенка Дракулич

Целият свят беше изненадан от тази война. Ние, гражданите на Югославия, бяхме още по-изненадани. Като се замисля, още се ядосвам на себе си. Възможно ли е войната да се е вмъкнала в живота ни бавно, крадешком, като крадец? Защо не го видяхме? Защо не направихме нещо, за да го предотвратим? Защо бяхме толкова арогантни, че си мислехме, че не може да се случи на нас? Наистина ли бяхме пленници на приказка?
Славенка Дракулич

Как можеш да забравиш нещо, което никога не си учил или имал?!?
Славенка Дракулич

Може би хората наистина трябва да си спомнят само положителни неща в трудни моменти от живота си, сякаш целият им живот досега е бил огряван от слънце. Може би е за добро. Единственото нещо, което не можем да забележим, е собствената ни отговорност за всичко, което се случи - за войната.
Славенка Дракулич

Само тя може да покаже на това дете, че омразата, в която е заченато, може да се превърне в любов.
Славенка Дракулич

Бедността е мръсна, грозна и миризлива.
Славенка Дракулич

Но един ден стана ясно, че не е необходимо да имаш външен враг, за да започнеш война.
Славенка Дракулич

Злото е липса на състрадание.
Славенка Дракулич

Да бъдеш богат означаваше да изпаднеш от общото правило.
Славенка Дракулич

Демокрацията никога няма да се превърне в нещо повече от още една идеология, която да бъде манипулирана от новите лидери за собствените им интереси.
Славенка Дракулич