Това е същата материя, същото настояще, което героично имитира вечността; в автобусите се усеща една и съща миризма на сапун и мляко, когато селяните тръгват, същата медитация в сянката на оградите на пейките, изядени от каруци, същата небрежност и загуба на часове, часовници като украшения, бижута - след всичко, времето е просто форма на вечност, достъпна за сетивата, от която можете да режете порциите си, както желаете.
Анджей Сташук

Подобни

Смъртта обединява тези, които остават живи. Съзерцанието на смъртта временно ги сближава. Животът скоро отново ще се скара с всички. Но засега всичко за един, вярно е, че смъртта пречиства от незначителното.
Анджей Сташук

Неизменно си оставам глупак, реалността винаги ме бие.
Анджей Сташук

Усетих сълзите и сополите му. Или може би бяха целувки.
Анджей Сташук

Щастливите общности нямат нужда от история. Само нещастните общности отчаяно се нуждаят от своята история, защото чрез нея те се стремят да обяснят на себе си и на другите своите нещастия, да легитимират своите неуспехи, провала си.
Анджей Сташук

Виждам миналото по-ясно от настоящето. В крайна сметка това, което е, има смисъл едва след като е минало.
Анджей Сташук

Телефонът мълчеше спокойно.
Анджей Сташук

Нищо не ни връща към живот като прецаканото самоубийство.
Анджей Сташук

Забавно е, че когато се опитваме да се справим с времето, обикновено се връщаме в миналото, във формата, в завършената форма. Въображението не може да измисли нищо. Окачено във вакуум, то пада като камък или се грижи за себе си, което в крайна сметка е едно.
Анджей Сташук

Всички сме родени, ядем, червата ни стават неизползваеми и умираме. Никой не се опитва да стане безсмъртен заради самата идея.
Анджей Сташук

И си помислих, че ако животните измислят религия, те ще се покланят на чисто пространство - точно както лудостта ни постоянно се върти във времето.
Анджей Сташук