Те може да не са нищо повече от парчета хартия, но улавят нещо дълбоко. Светлина, вятър и въздух, нежността или радостта на фотографа, срамежливостта или удоволствието на обекта. Трябва да пазиш тези неща завинаги в сърцето си. Ето защо снимките се правят на първо място.
Йоко Огава

Подобни

Те изглеждаха толкова упорити, съпротивлявайки се на разделението с каквото и да е число, освен с един и с тях самите.
Йоко Огава

Това е като копиране на истини от Божия тефтер, въпреки че не винаги сме сигурни къде да намерим този бележник или кога ще бъде отворен.
Йоко Огава

Прокарах пръсти по редовете на формулата, дълга верига от числа и символи, които течаха от една страница на друга. Докато следвах веригата, връзка по връзка, стаята избледня и се озовах на тъмно, тихо място с цифри. Но не изпитвах страх, сигурен в знанието, че професорът ще ме насочи към вечни, неизменни истини.
Йоко Огава

Истинската линия има само едно измерение и това означава, че е невъзможно да я нарисувате на парче истинска хартия.
Йоко Огава

Не се страхувам да бъда арестуван, страхувам се, че ще изчезнеш.
Йоко Огава

Не бива да измисляте обяснения там, където ги няма.
Йоко Огава

Без значение колко внимателни сме, всички оставяме малки частици от себе си, докато вървим живота си. Коса, пот, нокти, сълзи... всяко от тях може да бъде тествано. Никой не може да избяга.
Йоко Огава

Спомените ми не изглеждат така, сякаш са извадени от корена. Дори и да избледнеят, нещо остава. Като малки семена, които могат да покълнат отново, ако вали дъжд. И дори споменът да изчезне напълно, сърцето запазва нещо. Лек тремор или болка, малко радост, сълза.
Йоко Огава

Звукът на дъжда изглеждаше по-силен в кабинета, сякаш небето всъщност беше по-ниско там.
Йоко Огава

Това място е самото дъно. Дъното на водовъртежа на сърцето ни. Последното убежище за спомени.
Йоко Огава