 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Ти си човек и хората са ядосани. - Не съм аз. Твърде опасно е.
Сара Пенипакър
Подобни
- Но е истина. Тя каза, че съм антисоциален. Все едно имам някаква болест. - Вар затаи дъх. Чичо Сай събра дългите си пръсти в къщичка и ги вдигна към устните си. - Е, щом е болест, значи цял живот съм я имал. Надеждата обхвана Вар с такава сила, че той не можа да отговори нито дума.
Сара Пенипакър
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Висяше между скръбта и копнежа и извираше от дълбока болка по нещо, което Пакс никога не можеше да отгатне.
Сара Пенипакър
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Мама казва, че когато има две деца в едно семейство, едното винаги е лесно, а другото е трудно. Може би това е правилото.
Сара Пенипакър
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Всички майстори служат на уменията си. След като решите какво точно искате да направите, вашият план поема власт над вас.
Сара Пенипакър
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Просто момичетата вече не трябва да бъдат третирани по специален начин, сякаш са по-слаби - всъщност те самите лесно биха могли да станат рицари.
Сара Пенипакър
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Е, художникът вижда нещо, което го докосва, и той го присвоява, прави го част от себе си. И след това връща на света това, което е взел, но преобразено така, че всички да го видят.
Сара Пенипакър
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Защото хората и вещите са различни. Вещта може да се изхвърли. По-добре, разбира се, да я използвате за нещо. Но понякога веща се превръщат в боклук. Човек никога не е боклук. Не можете да кажете, че човек е нещо.
Сара Пенипакър
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
- Вар, не знаеш много за човека, който не го мързеше да дойде с теб при мен.
Сара Пенипакър
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Зад него къщата изглеждаше по-малка, отколкото беше през деня, когато пристигнаха за първи път, сякаш вече се беше отдалечила в миналото.
Сара Пенипакър
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Беше ценно нещо, внезапно осъзна той, да имаш някой, на когото можеш да разчиташ за честност.
Сара Пенипакър
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |