Момчето: Понякога мъже като теб се проявяват просто като страхливци, нямат смелост да се откажат.
Йон Калман Стефансон

Подобни

Невероятно – значи има хора, които се смеят толкова рано сутрин.
Йон Калман Стефансон

Къде свършват мечтите, къде започва реалността? Мечтите идват отвътре, те се стичат от света, който всички имаме в себе си, вероятно изкривен, но какво не е изкривено, какво не е вдлъбнато? Обичам те днес, мразя те утре - този, който никога не се променя, лъже света.
Йон Калман Стефансон

...човешкият живот е постоянна надпревара срещу тъмнината на света, предателство, жестокост, страхливост, раса, която толкова често изглежда отчаяна, но въпреки това ние бягаме и по този начин надеждата оцелява.
Йон Калман Стефансон

Никъде другаде не беше измерено по-голямо разстояние между небето и земята.
Йон Калман Стефансон

Всичко, което иска да направи, е да го погледне, не само сега, но завинаги, защото е по-красиво от лятото.
Йон Калман Стефансон

Небето беше толкова далече, че молитвите ни стигнаха едва наполовина, след това паднаха на земята като мъртви птици или се превърнаха в градушка, а питейната вода беше толкова солена, сякаш пиехме океана.
Йон Калман Стефансон

Някои могат да бъдат толкова странни, сякаш дяволът ги е ухапал за задника.
Йон Калман Стефансон

Времето има много лица, махалото рядко измерва това, което преминава във вътрешността ни и което представлява истинската продължителност на живота, освен това, тълпа от дни може да се задържи за няколко часа и обратно, броят на годините е ненадеждна скала за измерване продължителността на живота на един човек, който умира на четиридесет, може да е живял много по-дълго от този, който започва на деветдесет.
Йон Калман Стефансон

Април идва при нас с аптечка и се опитва да излекува раните от зимата.
Йон Калман Стефансон

Дали чувствата на жените не са разположени по периферията и по-близо до кожата. Отколкото при мъжете? И понеже създават живот, дали не са някак по-чувствителни към това и към болката, която може да се измери единствено със сълзи, скръб и тъга?
Йон Калман Стефансон