Самотата е създала или съсипала човек. Това го уплаши, така че той трябва или да пее и да изгражда пред лицето на тъмното, като птица или бобър, или да се скрие от него като звяр в бърлогата си. Вероятно винаги е имало само двата пътя, Бог или джунглата.
Елизабет Гаудж

Подобни

Това винаги беше весела улица, защото хората, които живееха в нея, бяха най-щастливите хора: не твърде бедни, радостта от живота, извлечена от тях от бедност, и не твърде богата, чувствайки се обременени от притежания; и мъртвите бяха оставили част от щастието си зад себе си в домовете, които бяха направили, а живите ежедневно го добавяха от собственото си настроение.
Елизабет Гаудж

Човек рядко остава непроменен от смъртта на тези, които обича. Това ми дава по-задълбочени познания за тях, а също и за себе си по отношение на тях.
Елизабет Гаудж

Тя знаеше малко за себе си и следователно малко за другите.
Елизабет Гаудж

Другите двама с техните щастливи, обективни умове винаги ще бъдат погълнати от момента, но тя ще погледне назад и ще си спомни, ще гледа напред и ще се страхува, а настоящето винаги ще я обърка, защото никога няма да живее изцяло в него.
Елизабет Гаудж

Вярвам, че любовта е оформила Вселената, както вие оформяте часовниците си, наслаждавайки се на творението. Вярвам, че както вие искате да ми подарите часовника си в любов, отказвайки плащане, така и Бог ме обича и се отдаде за мен. Това е моята вяра. Не мога да си позволя да ви го натрапвам, мога само да ви помоля в приятелството да го обмислите.
Елизабет Гаудж

Сарказмът не расте на същото стъбло като смирението.
Елизабет Гаудж

Тя имаше онази прозрачна честност, чистота и спокойствие, които подобно на чиста вода, заливаща се върху коритото на потока, отмива нечистотата и прави свежо и божествено прекрасно всичко, което се вижда от собствената му прозрачност. Ние виждаме света чрез нашите собствени герои, а Маргарита виждаше и обичаше всички неща чрез своята ясна яснота и им се радваше изключително много.
Елизабет Гаудж

Мярката за нейната огорчение беше мярката за нейния провал.
Елизабет Гаудж

Пеперуди... не съвсем птици, тъй като не бяха съвсем цветя, мистериозни и завладяващи, както всички неопределени същества.
Елизабет Гаудж

В старите времена той беше обхващал живота с такова насилие, че сокът от него изтичаше между пръстите му и се губеше, но сега щеше да го докосне деликатно, благодарен за доброто и приемайки болестите с търпение.
Елизабет Гаудж