 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Убиецът просто избира някой от мъжете в сиви костюми и ги следва от офис сградата до банкомата, от обедния ресторант обратно до офис сградата. Тези сиви костюми не бяха щастливи, но показваха нещастието си само в моменти на слабост. Натискане на бутоните на банкомат, който отказа да работи. Викове на такси, което беше дошло твърде близо. Обида на бездомниците, които молеха за ресто. Но убиецът видя и по-фините признаци на нещастие. Леко накуцване в неудобни обувки. Затворени очи, глава отметната назад, докато чакате светофара. Лекото колебание преди отваряне на врата. Мъжете в сиви костюми искаха да избягат, но омразата и гневът им ги хванаха в капан.
Шърман Алекси
Подобни
Не знаех какво да й кажа. Какво казвате на хората, когато те питат какво е чувството да загубиш всичко? Когато всяка планета във вашата слънчева система е експлодирала?
Шърман Алекси
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |
Животът е постоянна борба между това да си индивид и да си член на общността.
Шърман Алекси
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Споделянето на тъмна кожа не прави непременно двама мъже братя.
Шърман Алекси
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато някой, без значение на колко години е, загуби родител, мисля, че боли същото, както ако си само на пет години, разбираш ли? Мисля, че всички ние винаги сме на пет години в присъствието и отсъствието на нашите родители.
Шърман Алекси
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Знаем само как да губим и да бъдем изгубени.
Шърман Алекси
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Мисля, че светът е поредица от счупени язовири и наводнения, а моите карикатури са малки спасителни лодки.
Шърман Алекси
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Какво е истинско? Не ме интересува какво е истинско. Интересувам се как трябва да бъдат нещата.
Шърман Алекси
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Поставиха ме в килия с чернокожо дете, бяло дете и китайче. Ние сме Обединените нации на непълнолетните престъпници.
Шърман Алекси
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Бях емоционално еректирал.
Шърман Алекси
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Така че чух гърмежа на пушката на баща ми, когато той застреля най-добрия ми приятел. Един куршум струва само около два цента и всеки може да си го позволи.
Шърман Алекси
|
0
|
Споделяне
|
Добавено |