В него нямаше жар, но не бяха очевидни специални недостатъци и затова тя стана моя жена. Не ми хрумна да търся някакъв намек за елегантност, изобретателност или оригиналност, но нейната скромна природа ми подхождаше чудесно.
Хан Канг

Подобни

Човек беше нападнал собственото й тяло точно пред очите му, опита се да го накълца, сякаш е парче месо; нейната кръв беше напоила бялата му риза, смесвайки се с потта му и постепенно изсъхвайки до тъмнокафяво петно.
Хан Канг

Той чу звуците от приближаващата сирена на линейка, от писъци, въздишки, виковете на деца, цялата суматоха на алеята долу. Звукът на крака, бързащи нагоре по стълбите, приближаващи се. Сега трябваше да се втурне към верандата и да се хвърли през парапета, на който тя се беше облегнала. Щеше да падне три етажа и да си разбие главата на парчета. Това беше единственият начин. Единственият начин да сложи чист край на всичко това.
Хан Канг

Характерът на жена му, тази готовност за подчинение, тази утайка от смирение, която лежи с тъга в сърцето й - всичко това го задуши.
Хан Канг

Това се случи в Куанджу точно както се случи на остров Чеджу, в Куантунг и Нанкин, в Босна и из целия американски континент, когато все още беше известен като Новия свят, с такава еднаква бруталност, сякаш е запечатана в нашият генетичен код.
Хан Канг

Вие сте наясно, че като индивид нямате капацитет нито за смелост, нито за сила.
Хан Канг

Мечти, покрити със сънища, палимпсест на ужаса.
Хан Канг

Той трябваше да се насили да приеме, че мъжът на средна възраст, който имаше бейзболна шапка, прикриваща линията на косата му, и широк пуловер, който поне се опитваше да направи същото за корема му, беше самият той.
Хан Канг

Тя не беше в състояние да разбере как нещо толкова враждебно и студено може да бъде ефимерно и невероятно красиво в същото време.
Хан Канг

След като те загубихме, всичките ни дни се превърнаха във вечери. Вечерта стана наша улица и наш дом. В тази бледа светлина, която вече не озарява и не помрачава живота, ние ядем, ходим и спим.
Хан Канг

- Вече не съм животно, сестро, - каза тя, като първо огледа празното отделение, сякаш се канеше да разкрие важна тайна. - Нямам нужда да ям, не и сега. Мога да живея и без него. Всичко, от което се нуждая, е слънчева светлина.
Хан Канг