Най-простите капани най-често са смъртоносни.
Тимоте дьо Фомбел

Подобни

Знаеха, че състоянието й не може да се облекчи с лечение. Това зависеше само от ежедневните действия на хората, от това какви решения се вземат от държавите, общностите и всеки жител на всеки континент. Животът й беше в ръцете не на един конкретен лекар, а на многомилиардно човечество.
Тимоте дьо Фомбел

Лятото продължи цял живот. Беше експлозия на свобода. Огромен огън, в който хвърлиха всички останали сезони - да видят какво е останало от тях. От тях не беше останало абсолютно нищо.
Тимоте дьо Фомбел

В детството нощта и времето са съкровища, които нямат брой, които не могат да бъдат разделени на часове и минути. Гледаш този сандък, пълен до ръба, потапяш ръце в него до лактите и още по-дълбоко, затваряш очи и никога, никога не можеш да усетиш дъното му.
Тимоте дьо Фомбел

За Етел беше точно така, сякаш едно от усуканите букови дървета зад замъка беше почукало на вратата й една сутрин, за да поиска ръката й. Какво би могла да каже тя? Да, тя обичаше тези малки дървета, под които правеше своите леговища, много ги обичаше... но щеше ли да се омъжи за тях?
Тимоте дьо Фомбел

Беше в самия край на август и в летния въздух по склона на топлите дни миришеше на къпини, гръмотевични бури и нови тетрадки. Оттогава ми е трудно да различа тези три миризми, защото те предизвикват у мен едни и същи усещания: къщите наоколо са празни, а прибраният за зимата часовник внезапно отново бие в кутията.
Тимоте дьо Фомбел

Вярвах: има страна в света, където детството живее в безопасност и остава същото, дори когато пораснем. Далечна, забравена земя. Събирах следи от него навсякъде. Рисувах неговите карти в дневниците си, но излизаха откъслечни и неточни, без мащаб и роза на ветровете.
Тимоте дьо Фомбел

Всички скърби са презрителни, непревземаеми, кацнали на височини, които никой не може да достигне. Може би се страхуваме твърде много, че една утеха ще изтрие онова, което е останало от спомените.
Тимоте дьо Фомбел

Тя искаше нещо друго. Ръце, които докосват, без да дават нищо.
Тимоте дьо Фомбел

Когато човек живее в страх, той пада стъпка по стъпка. Страхът ни кара да падаме.
Тимоте дьо Фомбел

Когато живееш в страх, се спъваш на всяка крачка.
Тимоте дьо Фомбел