Беше в самия край на август и в летния въздух по склона на топлите дни миришеше на къпини, гръмотевични бури и нови тетрадки. Оттогава ми е трудно да различа тези три миризми, защото те предизвикват у мен едни и същи усещания: къщите наоколо са празни, а прибраният за зимата часовник внезапно отново бие в кутията.
Тимоте дьо Фомбел

Подобни

Вярвах: има страна в света, където детството живее в безопасност и остава същото, дори когато пораснем. Далечна, забравена земя. Събирах следи от него навсякъде. Рисувах неговите карти в дневниците си, но излизаха откъслечни и неточни, без мащаб и роза на ветровете.
Тимоте дьо Фомбел

Всички скърби са презрителни, непревземаеми, кацнали на височини, които никой не може да достигне. Може би се страхуваме твърде много, че една утеха ще изтрие онова, което е останало от спомените.
Тимоте дьо Фомбел

Тя искаше нещо друго. Ръце, които докосват, без да дават нищо.
Тимоте дьо Фомбел

Когато човек живее в страх, той пада стъпка по стъпка. Страхът ни кара да падаме.
Тимоте дьо Фомбел

Когато живееш в страх, се спъваш на всяка крачка.
Тимоте дьо Фомбел

Кой би могъл да предвиди какво ще се случи за времето, необходимо за сваряването на едно яйце?
Тимоте дьо Фомбел

Дори едно ангелско перо може да избоде око, ако го вземеш по грешен начин.
Тимоте дьо Фомбел

Светът се взриви, когато той мина. Пепелта беше всичко, което остави след себе си.
Тимоте дьо Фомбел

Всички сме еднакви. Ние не измисляме приказки, а приказките ни съчиняват.
Тимоте дьо Фомбел

Той беше уплашен за страната си. Бавно и трагично се носеше в грешната посока. Трябваше да се направи нещо. Малки жестове. Едва забележимо. Малко съпротивление, леко триене, за да спре падането.
Тимоте дьо Фомбел