- Какво прави тъгата ти, докато спиш?
- Бди и чака. А когато изгуби търпение, ме буди.
Иво Андрич

Подобни

Ние изобщо не знаем колко сили и какви възможности носи в себе си всяко живо създание. И не подозираме дори какво можем. Живеем и си отиваме, без да осъзнаем какво сме могли да бъдем и да направим. Това се открива само във велики и изключителни мигове, каквито бяха тези, в които Аска танцуваше за своя вече изгубен живот. Тялото и все повече се изморяваше, а танцът и вливаше нови сили за нови стъпки. И Аска танцуваше.
Иво Андрич

Има обятия, в които жената се чувства като богиня, сякаш на нея равна няма... От такива обятия нито една жена не би се отказала лесно!
Иво Андрич

Да мислиш както мислите вие, че всички освен вас са будали и кретени, сигурно е приятно и понякога ви завиждат за това. И все пак да смяташ целия свят само предмет на своята безпогрешна критика и подножие на собственото си величие, намирам, че никак не е хубаво, и съжалявам такъв човек, особено пък онези, които са принудени да живеят край него и да работят за него.
Иво Андрич

Аз съм превит от живота, но не съм победен, а надигран!
Иво Андрич

Болезнена илюзия. Разновидност на Ада!
Иво Андрич

Човек може да бъде обзет от истинско отчаяние, когато у онези които смята за близки, вместо разбиране и усърдна помощ срещне хладни, остроумни анализи на своите възгледи и постъпки. Може би половината от отвратителните и вредни неща, които тровят живота на човека и обезобразяват лицето на света, са изковани в брачното ложе или около него.
Иво Андрич

Искам да бъда неизвестен и забравен със същата сила и болезнена страст, с която други искат да бъдат прочути и прославени.
Иво Андрич

Да, да се спасиш! По-добре казано: да се спасяваш, но не като бягаш от болката, а хващайки се гуша за гуша с нея, опитвайки се да проникнеш в нея, до самата и сърцевина, до средищната и неподвижна точка, в която се кръстосват и неутрализират всички безбройни линии на нейните вечно подвижни сили, и тук да намериш почивка и спасение.
Иво Андрич

Не е най-лошо това, че всичко отминава, а че ние не можем и не умеем да се помирим с този прост и неизбежен факт.
Иво Андрич

През първата половина на живота човек желае да прави онова, от което през втората половина ще се срамува и отрича, а втората половина преминава в напразни опити да се поправи или поне да се прикрие онова, което се е правило през първата. Така накрая всичко се изтрива и свежда към нула. Остават само разкаяние и срам.
Иво Андрич