...идеята за откъслечно, без да се гледа, припомняне-издигане на собствена или обща история от мрака на познатото и подразбиращото се продължава да вълнува и до днес.
Мария Степанова

Подобни

Проблемът на нашето съвремие е свръхпроизводството на визуален материал.
Мария Степанова

Ние, минали и настоящи, сме безкрайно уязвими, отчайващо интересни, напълно беззащитни. Особено когато ни няма.
Мария Степанова

Тук, колкото и да е странно, човек се озовава на територията на консенсус – неуточнен от никого, невинно признат от всички. То се свежда до изоставяне на смисъла в името на самия процес на говорене – сякаш нямаше друг начин да закърпим спуканата тъкан на реалността.
Мария Степанова

Всеки ден преди вчера, като двустранно палто, често искате да го обърнете наопаки за нова употреба. В смутни времена това се превръща в нещо като нервен тик или почесване на рана: търсенето на аналогии, които биха могли да бъдат изпробвани за нечия ситуация, вече не може да бъде спряно.
Мария Степанова

Минават години, но той не остарява, а само знае по-малко, по време на пътуването успява да загуби това, което знаеше.
Мария Степанова

На сутринта тя премина изцяло и изцяло на френски, като тръгват към манастира. Обръщаха се към нея на руски, тя отговаряше с дълги чужди фрази. С течение на времето те се научиха да го разбират.
Мария Степанова

Нарастването на безсмисленото знание не може нито да бъде ограничено, нито спряно.
Мария Степанова

Това беше преди масовите смъртни случаи от ерата на Сталин, преди войната и терора, които смесиха населението, така че затворническият свят стана универсален, а затворническият език беше държавен.
Мария Степанова

Беше като в компютърен куест: когато не знаеш как да играеш, улики водят до чужда порта, тайни врати водят до празна стена, никой нищо не помни. И за по-добро: един поет каза, че никой няма да се върне. Другото е, че да забравиш означава да започнеш да бъдеш.
Мария Степанова

Погледнах през прозореца и си помислих, че съм ужасно уморена от постоянната мисъл за семейството. Все повече ми пречеше да се огледам и да видя там поне нещо друго: по същия начин решетката на Лятната градина със своята завладяваща шарка закрива от външния поглед случващото се вътре.
Мария Степанова