Достатъчно бе да я види спяща до себе си и това го успокояваше...
Димитър Димов

Подобни

По гръбнака и преминаха парливи тръпки... Винаги нещо и подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябваше да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов.
Димитър Димов

Но колкото по-силно я завладяваха спомените, толкова по-голямо ставаше безредието в душата и.
Димитър Димов

Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.
Димитър Димов

Това бяха очи, които разбираха от всичко, но не се вълнуваха от нищо.
Димитър Димов

Да мамиш съпруга си беше обяснимо, но да изневерявaш на любовника си граничеше с безобразие.
Димитър Димов

Нравствената стойност на една постъпка се определя не от подбудите и, а от съзнанието за последиците и.
Димитър Димов

Лицето му бе все тъй мъжествено, както преди дванадесет години. Под кафявата му риза се очертаваха твърдите и стегнати мускули, които някога караха тялото и да отмалява. И дори погледът му не се беше променил. Това беше поглед, който продължаваше да я изпълва с ревност и любов.
Димитър Димов

Ала мисълта да не го вижда повече и се стори непоносима. Спомни си часовете, които бе прекарвала с него... Във въздуха се носеше нещо топло и златисто, нещо безумно радостно и щастливо, което опияняваше и двамата.
Димитър Димов

Прекарвахме дълги часове в разговор. Ония приятни и безполезни разговори, в които душите се докосват.
Димитър Димов

По цели дни лежа неподвижно, броя часовете, които ми остават да живея... и разсъждавам върху миналото си, върху живота си и хората... И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.
Димитър Димов