Всичко, както беше разбрала, беше нещо като безкрайност.
Селест Инг

Подобни

Беше твърде голямо, за да се говори за случилото се. Беше като пейзаж, който не можеха да видят наведнъж; беше като небето през нощта, което се върти и върти, така че не могат да намерят краищата му. Винаги би се чувствал твърде голям. Той я бутна вътре. И после я измъкна. През целия си живот Лидия щеше да помни едно нещо. През целия си живот Нат щеше да помни друг.
Селест Инг

Но проблемът с правилата, помисли си той, е, че те предполагат правилен и грешен начин за правене на нещата. Когато всъщност през повечето време просто имаше начини...
Селест Инг

Тя разбира. Няма къде да отидете, освен да продължите. И все пак част от нея копнее да се върне назад.
Селест Инг

През целия си живот тя беше научила, че страстта, подобно на огъня, е опасно нещо. Толкова лесно излезе извън контрол. Катереше се по стени и прескачаше окопи. Искрите скачаха като бълхи и се разпространяваха толкова бързо; ветрецът може да носи жарава на километри. По-добре да контролирате тази искра и да я предавате внимателно от едно поколение на следващо, като олимпийски факел. Или, може би, да се грижи за него внимателно като вечен пламък: напомняне за светлина и доброта, които никога - никога не биха могли - да подпалят нещо. Внимателно контролиран. Опитомени. Щастлив в плен. Ключът, смяташе тя, е да се избегне пожар.
Селест Инг

А самата Лидия - неохотният център на тяхната вселена - всеки ден тя държеше света заедно. Тя погълна мечтите на родителите си, успокоявайки нежеланието, което кипеше в нея.
Селест Инг

Няма накъде другаде, освен напред. И все пак част от нея копнее да се върне за момент - да не променя нищо, дори да не говори с Лидия, да не й казва нищо. Просто отворете вратата и вижте дъщерята там, спи още веднъж, и знайте, че всичко е наред.
Селест Инг

Как животът ти може да се върти по своята безопасна малка пътека и след това, без предупреждение, да се плъзне грандиозно извън курса.
Селест Инг

Тя дори нямаше думи, само едно чувство, ужасно кухо чувство, сякаш всичко вътре в нея беше изгребано сурово.
Селест Инг

Тогава я порази, сякаш някой го беше казал на глас: майка й беше мъртва и единственото нещо, което си струваше да си спомним за нея в крайна сметка, беше, че е готвила. Мерилин се замисли неспокойно за собствения си живот, за часовете, прекарани в правене на закуски, сервиране на вечери, опаковане на обеди в чисти хартиени торби. Как беше възможно да прекарам толкова много часове в намазване на хляб с фъстъчено масло?
Селест Инг

Чувстваше се така, сякаш си се е гмурнал в дълбоко, чисто езеро и е открил, че е плитко, дълбоко до коленете езерце. Какво направи? Е, ти се изправи. Изплакнахте налепените си с кал колене и извадихте краката си от калта. И ти беше по-предпазлив след това. Оттогава знаеше, че светът е по-малко място, отколкото си очаквал.
Селест Инг