Но очевидно животът взе хората и ги разтърси, докато накрая станаха неузнаваеми дори за онези, които някога са ги познавали добре. Все пак имаше сила в това, че някога си познавал някого.
Мег Уолицър

Подобни

Самосъхранението е толкова важно, колкото и щедростта. Защото ако не се съхраниш, запазиш достатъчно за себе си, тогава разбира се няма какво да дадеш.
Мег Уолицър

Да разбереш какво чувства друго човешко същество, човек, който не си ти; да надникна под капака, така да се каже. Дълбок поглед вътре. Това трябва да прави писането.
Мег Уолицър

Изглеждаше, че където и да отидеш, хората бързо се приспособиха към начина, по който трябваше да живеят, и го нарекоха Живот.
Мег Уолицър

И също така знам, че болката може да изглежда като безкрайна лента. Дърпаш го и го дърпаш. Продължавате да го събирате към себе си и докато се събира, наистина не можете да повярвате, че има нещо друго в края му. Нещо, което не е просто повече болка. Но винаги има нещо друго накрая; нещо поне малко по-различно. Никога не знаеш какво ще бъде това нещо, но то е там.
Мег Уолицър

Хората правеха каквото можеха, толкова мощно, колкото можеха, докато не можеха повече. Нямаше много време.
Мег Уолицър

Говорим за романа, нали? Но може би не сме. Ние говорим за себе си. И предполагам, че това може да започне да се случва, когато говориш за книга.
Мег Уолицър

Удовлетворяващо е да те вземат на сериозно, винаги.
Мег Уолицър

Този свят след колежа се чувстваше различен от всичко, което беше дошло преди него...
Мег Уолицър

Мисля, че хората, които променят живота ни, винаги правят това. Те ни дават разрешение да бъдем човекът, който тайно наистина копнеем да бъдем, но може би не чувстваме, че ни е позволено да бъдем.
Мег Уолицър

Мисля, че всеки винаги се измерва с други хора до известна степен; това се случва автоматично и е трудно да не бъде така поне в някои случаи.
Мег Уолицър