Блага Димитрова - Цитати

Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и втори вицепрезидент на Република България, между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г. В тази категория има 143 цитата, подредени в 15 страници.

Седим един срещу друг и се гледаме право в очите. Търсим това, което ни събра, но не откриваме нищо. Или по-точно - откриваме нещата, които ни разделят. Пространството помежду ни става все-по голямо с всеки миг. Противоположностите може и да се привличат, но когато имаме само тях, то какво ни събира?
Блага Димитрова

Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко.
Блага Димитрова

За първи път се събуждах в две очи и познах, че това е единственият изгрев на човека...
Блага Димитрова

Колкото повече търсиш единствения, толкова по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от много вярност към единствения ставаш невярна на мнозина. От постоянство в мечтата си ставаш непостоянна в живота.
Блага Димитрова

Бягството не е спасение. Бягството не е никакъв път. То е връщане назад и застой. Да останеш верен на вътрешната си посока – най-трудното на тоя свят. Гръм да се сгромоляса над главата ти! Няма къде да избягаш от своя път и от себе си.
"Пътуване към себе си", Блага Димитрова

Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.
Блага Димитрова

Мъжът може да живее само с мига. Но момичето узрява рано за истината, че животът не е в преходните мигове, а в трайните последици.
Блага Димитрова

Един аромат, може да извика цяла галактика, от далечни трепети.
Блага Димитрова

Едва сега, след като си тръгнах, почувствах огромността на случилото се. И колкото повече се отдалечавам от теб, толкова повече ме изпълва твоето присъствие. Всеки миг преживявам наново като за пръв път. И всеки миг става силен, наситен с нови тонове. Колкото повече се отдалечавам от тебе, толкова по-близо ида до теб.
Блага Димитрова

Пътят до тебе
Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.
Блага Димитрова