Иво Андрич - Цитати

Иво Андрич (10 октомври 1892 – 13 март 1975) е най-значимият писател от бивша Югославия през 20 век. Той започва да твори в навечерието на Първата световна война. В тази категория има 28 цитата, подредени в 3 страници.

Болезнена илюзия. Разновидност на Ада!
Иво Андрич

Аз съм превит от живота, но не съм победен, а надигран!
Иво Андрич

Да мислиш както мислите вие, че всички освен вас са будали и кретени, сигурно е приятно и понякога ви завиждат за това. И все пак да смяташ целия свят само предмет на своята безпогрешна критика и подножие на собственото си величие, намирам, че никак не е хубаво, и съжалявам такъв човек, особено пък онези, които са принудени да живеят край него и да работят за него.
Иво Андрич

Има обятия, в които жената се чувства като богиня, сякаш на нея равна няма... От такива обятия нито една жена не би се отказала лесно!
Иво Андрич

Ние изобщо не знаем колко сили и какви възможности носи в себе си всяко живо създание. И не подозираме дори какво можем. Живеем и си отиваме, без да осъзнаем какво сме могли да бъдем и да направим. Това се открива само във велики и изключителни мигове, каквито бяха тези, в които Аска танцуваше за своя вече изгубен живот. Тялото и все повече се изморяваше, а танцът и вливаше нови сили за нови стъпки. И Аска танцуваше.
Иво Андрич

- Какво прави тъгата ти, докато спиш?
- Бди и чака. А когато изгуби търпение, ме буди.
Иво Андрич

Всички изкушения, всички изкупления и всички страдания в живота могат да се измерват със силата и продължителността на съпътствуващите ги безсънни часове. Защото денят не е тяхното истинско царство. Денят е само бял лист хартия, на който всичко се отбелязва и записва, а сметките се плащат нощем, в обширните, мрачни и горещи пространства на безсънието. Там всичко намира решение и същевременно се заличава окончателно и безвъзвратно. Всяко преболедувано страдание там изчезва като подземна река или догаря без следа и без спомен.
Иво Андрич

И още нещо да ти кажа, разбрах тогава колко полезно и добре знаят да говорят хората, които умеят да мълчат.
Иво Андрич