Кларис Лиспектор - Цитати

В тази категория има 139 цитата, подредени в 14 страници.

От време на време безпочвена меланхолия щеше да помрачи лицето ми, нахлуваше ме скучна и непонятна носталгия по неизпитани времена.
Кларис Лиспектор

Тя беше направена изцяло от сладост, граничеща със сълзи.
Кларис Лиспектор

Аз, който нарекох любовта моя надежда за любов.
Кларис Лиспектор

Къде отива музиката, когато не свири? – попита се тя. И обезоръжена, тя щеше да отговори: Да ми направят арфа от нервите, когато умра.
Кларис Лиспектор

Едва шаваше от страх да не стресне собственото си внимание.
Кларис Лиспектор

Защото се гмурнах в бездната започвам да обичам бездната, от която съм направен.
Кларис Лиспектор

Възможно ли е човекът, който вижда най-много, чувства и страда най-много?
Кларис Лиспектор

Любов? Исках да тръгна с него, да бъда от по-силната страна, той да ме пощади, като човек, който търси подслон в обятията на врага, за да стои далеч от стрелите му. Беше различно от любовта, разбрах: исках го така, както жадният човек желае вода, без чувства, без дори да иска да бъде щастлив.
Кларис Лиспектор

Свободата не е достатъчна. Това, което желая, все още няма име.
Кларис Лиспектор

Някога изведнъж ви се струва странно да бъдете себе си?
Кларис Лиспектор