Цитати за морето

В тази категория има 721 цитата, подредени в 73 страници.

Това е особеността на човешкия ум. Странно е да вярва, че морето е създадено за кораба.
Антоан дьо Сент-Екзюпери

Човешките същества са създания на навика. Дори когато става въпрос за самоубийство. Ира беше открила, че повечето хора, когато избират метода, избират инструментите, с които са най-познати. Полицаите и жените познаваха оръжията, докато лекарите и химиците бяха по-запознати с лекарствата. Самоубийствените индивиди, които живееха близо до гарите, бяха по-склонни да скочат пред влаковете, отколкото тези, които живееха край морето. На свой ред, страхът от удавяне на морските жители е по-малък от страха на психически разстроените, които са пропилели последните години от живота си в анонимни многоетажни сгради. Тези хора са били склонни да изберат скок от покрива като свое последно пътуване.
Себастиан Фитцек

В края на краищата морето не връща това, което му е доверено...
Жул Верн

Той гледаше покрай голото тяло на Ейми, над линията на полумесец между гърдите и бедрото й, покрита с ореол от малки косъмчета, към мястото, където отвъд изветрените френски врати с люспеста бяла боя, лунната светлина образуваше тесен път в морето, който бягаше надалеч от погледа му в разпръснати облаци. Сякаш го чакаше.
Ричард Фланаган

Ние сме риби в морето на страха.
Джордж Оруел

Тя не каза нищо. Понякога изглеждаше някак приглушена, но как можех да разбера какво си мисли. - Не сте първият, който е озадачен от начина, по който жените изразяват чувствата си, - каза майорът. - Виждаме спокойно море, но на тях им се струва, че в този момент викат за помощ, а после се оказва, че всички вече са се удавили.
Хелън Саймънсън

- Морето и брега, като мъж и жена, са обединени от борбата на противоположностите.
Курбан Саид

Щастието е като ваканция край морето в дъждовно лято, където само последният ден беше красив и това е достатъчно, за да съжаляваме.
Ирен Немировски

Океанът е от една страна, стръмни, високи до небето планини от другата страна; ето това е сцената на цялата ни история. Управници, търговци може и да се разпореждат с бедняшкото ни битие, но планините и океанът властват над живота, те са съдбата – или така си мислим понякога; сигурно така би се чувствал и ти, ако се будеше и заспиваше десетилетия наред под същите планини, ако плаваш в нашите малки лодки и гърдите ти се издигаха и отпускаха в такт с диханието на морето. Едва ли има нещо по-прекрасно от океана в хубави дни или безоблачни нощи, когато морето сънува и лунната светлина е неговите сънища. Но океанът губи цялата си красота и ние го намразваме повече от всичко друго, когато вълните се надигнат на десет метра над лодката, когато се разбият в нея и ни погълнат като нищожни палета – дори да махаме с ръце, да призоваваме Бога и Исуса Христа, морето ни поглъща като нищожни палета. И тогава всички са равни.
Йон Калман Стефансон

Ще живеем на морето... Ще можем всеки ден да разхождаме кучето по плажа. Вече няма да се налага да пътуваме с метрото. Просто защото там, където се местим, няма да го има.
Хелън Ръсел