Цитати за мястото

В тази категория има 4896 цитата, подредени в 490 страници.

Прекаленото мислене и планиране са глупости. Когато мислиш постоянно за миналото, не можеш да се предвижиш напред. Като прекарваш прекалено много време в планиране на бъдещето, ти просто се връщаш назад или оставаш на едно и също място през целия си живот. Живей за момента така, все едно, че всичко е както трябва, не се натягай, ограничи лошите си спомени и ще стигнеш там, за където си тръгнал много по-бързо и с много по-малко препятствия по пътя.
Джесика Редмерски

България стоеше на първо място по отношение на своята стопанска независимост. Ние се гордеехме, че в младата България, с български капитали, с български инженери, с български работници ние направихме пристанища, направихме железници, създадохме материалната култура на България. Построихме фабрики и тръгнахме към едно интензивно стопанско развитие.
Атанас Буров

Понякога няма по-мрачно място от нашите мисли, безлунният среднощен мрак на ума.
Дийн Кунц

Когато пропуснеш веднага да ме намериш, не губи кураж, изгубиш ли ме на едно място, търси на друго, аз някъде съм спрял да те дочакам.
Уолт Уитман

Във всеки момент трябва да има осъзнаване - ставайки сутрин от сън, работейки, хранейки се, лягайки си. Ето това е мястото за превъзходство над егото.
Тайсен Дешимару

Домът е хора. А не място. Ако се върнеш там, след като хората са си отишли, ще видиш там само онова, което вече го няма.
Робин Хоб

Годината беше към края си. Защо си въобразяваме, че нещо ново може да дойде на нейно място, само поради една смяна на числото в календара?
Джон Банвил

Когато любовта охладнява, нужно е или да се разгори, или да се изхвърли. Това не е такъв продукт, който може да се съхранява на прохладно място.
Едит Пиаф

Понякога... - каза Пух - най-малките неща, заемат най-голямо място в сърцето ти! Малко Внимание, малко Мисъл за другите - и всичко би изглеждало иначе!
Алън Милн

Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде....
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края...
Мариу ди Андради