Роберт Зееталер - Цитати

В тази категория има 63 цитата, подредени в 7 страници.

В паметта ходът на фактите се смесва или продължават да се прекрояват и да придобиват своята важност по различен начин всеки път.
Роберт Зееталер

Хората очевидно са търсили нещо в планината, което са вярвали, че са загубили преди много време. Така и не разбра какво точно е това, но с годините ставаше все по-сигурен, че туристите се спъват не толкова след него, а от някакъв неясен, ненаситен копнеж.
Роберт Зееталер

За момент той се заслуша в тихо падащия сняг. Тишината беше пълна. Беше тишината на планините, която той познаваше толкова добре и въпреки това успяваше да изпълни сърцето му със страх.
Роберт Зееталер

Егер никога не можеше да си спомни да е говорил толкова много в живота си, както когато за първи път посети парцела на Мари. Думите се лееха от устата му произволно, а самият той слушаше учуден...
Роберт Зееталер

Белезите са като годините, каза той: един следва друг и всички те заедно правят човека такъв, какъвто е.
Роберт Зееталер

Говоря за истинска лудост. Лудост с вратовръзка и лъснати обувки. Лудостта, която вечер кима към огледалото в банята и не може да спре да се смее, защото знае, че отново е спечелил, защото изобщо не може да загуби, защото няма какво да губи. Това е лудостта с къси, тесни пръсти, твърде малки, за да наранят друг човек, но достатъчно големи, за да натиснат бутон. Може би някой ще разпознае тази лудост, но тогава ще бъде твърде късно.
Роберт Зееталер

Понякога мисленето просто пречи на живота.
Роберт Зееталер

Католицизмът, както знаете, много обича да върви по свой собствен път и когато няма такива, си изкарва малко. Нищо не знае, остава инат, не поглежда наляво, не поглежда и надясно, никъде вече не поглежда, за друго не му пука. Например други религии, стига да не се намесват. Или други мнения.
Роберт Зееталер

Тя се беше научила да се справя с болката през последното десетилетие и може би един ден щеше да се научи да се справя с проявите на обич.
Роберт Зееталер

И че бурните и безнадеждни мисли, обгръщащи сърцето му като черен облак, се разсейваха малко по малко, докато не остана нищо освен чиста тъга.
Роберт Зееталер